Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Преди 20 години, на 12-ти май, със съвършена английска точност – в 9:59 часа, тоест една минута преди официално обявеното време, в Лондон се открива Тейт Модърн. Мястото, концепцията и съдържанието са толкова необичайни, че някои критици с презрение го наричат „Дисниленд за възрастни“. Погледнато от определена гледна точка това не е никак обидно. Напротив – за мен и приятелките ми всяко преживяване в Тейт е много подобно на приключение в огромен увеселителен парк – и не само заради мащаба. Тейт не е направен като съименника си на другия бряг за дълго и мълчаливо съзерцание на стари картини. Тейт Модърн е място за преживяване и запомняне – на образи, звуци, идеи, гледки, шумове и цветове.
Човек може да стои там цял ден, да рови из чудните книги в книжарницата, да обикаля по етажите по странни стълбища или асансьори, стигащи до средата на пътя, да гледа филми в малки тъмни стаи или да лежи насред голямото фоайе колкото си иска. А може просто да отиде за един час на някоя от специалните изложби и да си тръгне още малко по-влюбен. Гарантирам, че и двете са еднакво хубави.
Първият скандал след откриването на Тейт е откритието, че експозицията му не е подредена хронологично. Великите английски критици са възмутени, но Тейт не отстъпва – музеят може да е нещо повече от учебник по история.
Тейт Модърн е институцията, която дава на модерното изкуство статут на масова дисциплина. Още в първата си година музеят приема 5.25 милиона души, с което моментално става най-посещавания музей за съвременно изкуство в света. Впрочем този успех е напълно неочакван за персонала на музея – налага се спешно да се адаптират към ситуацията – например тоалетната хартия, предвидена за първата година, свършва за няколко месеца и се налагат нови доставки. Тейт Модърн отваря пътя на галерии като Gagosian (2000) и Hauser & Wirth (2003).
Решението да се открие музей на модерното изкуство в Лондон е взето през 1992 година. След известно търсене на място и сграда е решено да се използва изоставената електростанция Bankside Power Station, построена по дизайн на сър Джайлс Гилбърт Скот, който между другото е измислил и червените телефонни будки. Електростанцията е типичен пример на индустриална сграда, построена с размаха на истински храм, спомен от една отминала епоха. Станцията е изоставена през 1981 година и стои така докато през 1994 година архитектите Жак Херцог и Пиер де Мерон не се заемат да я превърнат в музей.
Най-голямото помещение в Тейт е залата, където са били турбините. Тя е запазена непреградена и се използва за големи инсталации. Първата от тях е монументалният паяк на Луис Буржоа, наречен I Do, I Undo, I Redo.
През 2016 се появяви и втората сграда на Тейт, която също представи ретроспектива на Луис Буржоа, но нищо подобно на паяка нямаше на тази изложба. Архитектите на новата сграда са същите, а пространствата са все така необичайни. На покрива има тераса, която обикаля от всички страни и предоставя абсолютно безплатно гледка, за която се плаща на London Eye. Изобщо Тейт е във всяко отношение необикновен музей. Както казва бившият му директор Николас Серота – „Хората искат нови усещания, съучастие, пълно потапяне в изкуството: физическо и феноменологично.“ Всичко това е възможно там. Ето моите лични пет „Дисниленд“ момента в Тейт Модърн:
– Семките на Ай Вейвей, насипани в голямата зала. Става въпрос за сто милиона (именно толкова) порцеланови семки, оцветени с бели и черни ивици като слънчоглед. Няма как да се опише или покаже на снимка мащабът на тази инсталация;
– Слънцето на Олафур Елиасон. Миналата година бях на голямата изложба на Олафур Елиасон в Тейт и макар че и на нея имаше невероятни инсталации със светлина, никоя от тях не приличаше на слънцето;
– Огледалния лабиринт на Яй Кусама – според мен най-инстаграмъбъл обекта в Тейт;
– Филмът на Ай Вейвей с кадри от улиците на големите градове в Китай. Очевидно е, че харесвам работата на този велик китаец, който някак си успява да пресъздаде чрез изкуство огромните и немислими за ограничения западен ум мащаби на своята страна. Филмът с кадри от улиците – ако думата улица е подходяща за булеварди с по 20 платна – е абсолютно хипнотичен и може да се гледа отново и отново;
И последно, но най-потресаващо, са пропагандните плакати от Съветския съюз, изложени в няколко зали в старата сграда. Преди няколко години паралелно имаше и изложба на плакати с нацистка пропаганда и чисто визуално на практика няма разлика. Само че съветската пропаганда за нас все още е „говореща“ и концентрацията на безумие, ярост и фанатизъм е страхотно въздействаща именно в този формат.
Тейт Модърн вече работи, след четиримесечна карантина. Дано скоро и стигането до Лондон да е по-лесно.
Comments