Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Лора Сплен е художничка от Бруклин, Ню Йорк, която се интересува от медицина, наука, технологии, култура и различни художествени практики, които комбинира по всякакъв начин. На триеналето в Брюж с красноречивото заглавие „Травма“, тя избира за платформа на своя проект музея „Потери“, разположен в стара болница, създадена още през ХІІІ век и обслужвала болни от чума при големите пандемии.
Инсталациите на Лора включват нейни стари творби, както и такива, създадени специално сега за „Потери“ музея. Старите й творби са от 2004 година и са провокирани от първата вълна на коронавируса или SARS. Разновидностите на вируса са направени като дантели, които рамкирани стоят сред експонатите на музея напълно органично, сякаш мястото им е именно там. Точно до тях е много стар портрет на една от сестрите-монахини, работили в средновековната болница.
Видео инсталацията й е създадена по технология, използвана в биотехнологичната индустрия и показва по невероятно красив начин срещата на вируса с човешките антитела. Това е биотехнологичен модел на една възможна среща, хипнотизираща с красотата си. Видео инсталацията е триптих, разположен точно до друг триптих с религиозен сюжет от колекцията. Лора Сплен казва, че не иска произведенията й да се разглеждат в диалог с експонатите на музея. Те са по-скоро емоционална реакция и не носят както другите творби, картини, определени метафори, смисъл и послания, а могат да се възприемат изцяло през съзерцание, като медитация или като хипноза. Зрителят може да се изгуби в калейдоскопичните изображения на вируса и да ги възприеме съвсем лично, като пътуване в себе си. Кураторите на триеналето интерпретират работите й и през ролята, която биотехнологията играе в живота на съвременния човек – ако някогашния триптих лекува чрез вярата в историята, изобразена на него, триптихът на Лора Сплен също е лечебен, макар и по друг начин.
Диалогът между старото и новото изкуство е доста популярен подход за привличане на по-млада публика в музеите, но не е лесна работа и рядко резултатите са достатъчно равностойни. В случая ми се струва, че Лора Сплен е направила отлични експонати, които говорят със същия глас, сякаш имат същата мелодия като всичко останало в музея, а това е голямо майсторство и изключителна чувствителност към света и изкуството.
Comments