top of page
pavlovitch

ЛУВЪРА И ТАЙНАТА НА ГАБРИЕЛ Д’ЕСТРЕ

Елица Павлович


Портретът на Габриел д’Естре и сестра й е любимата ми картина в Лувъра. До нея не се стига лесно и обикновено зрителят е вече полумъртъв от впечатления, но ефектът от този необикновен портрет е неизменно като шок. Това наистина е много различна, странна и запомняща се картина. А лично според мен – и много красива.


Габриел д’Естре е жена, която не трябва да бъде рисувана по друг начин – повечето, което се знае за нейния живот е скандално и най-вероятно – измислено. Тя произхожда от знаменития род Лабурдезиер – знаменит с това, че баба й успява да е любовница на двама крале и един папа, а майка й и шестте й лели са наричани красноречиво „седемте смъртни гряха“.

Според непотвърдена и доста невероятна хипотеза на 16-годишна възраст Габриел е продадена за огромна сума на крал Анри ІІІ. Пристигането й в Париж е описано с разточително красноречие, като тя е толкова красива и с нежна бяла кожа, че белият атлас на роклята й изглежда сив. В интерес на истината Анри ІІІ е толкова възрастен, че едва ли е проявил интерес към Габриел, но списъкът с любовниците й и без това е впечатляващ. Поне докато през 1590 година не я представят на крал Анри ІV. Габриел д’Естре е официалната му любовница и за това няма никакви съмнения – той признава децата, които тя му ражда, урежда за нея удобен брак, а след анулирането му се готви да я направи кралица. Тази скандална идея е предотвратена с внезапната смърт на бременната с четвъртото дете на краля Габриел, най-вероятно от отравяне.


Картината с име „Габриел д’Естре и сестра й“ е пълна тайна – тя е с неизвестен автор, име и сюжет.

Общоприетото предположение е, че това е картина на художник от школата Фонтенбло, на която са нарисувани Габриел д’Естре и нейната сестра. Дамата в ляво много прилича на запазените портрети на Габриел, а тази отдясно е почти идентична, така че вероятно е нейна сестра. Всъщност двете жени не просто си приличат – те са абсолютно идентични. Като се изключат ръцете им и косите, двете фигури са огледални и се предполага, че са рисувани с технологията, с която са се рисували стенописите – с готов макет на фигурата, който е прерисуван огледално върху платното. Дори жестовете на ръцете им са еднакви, като едната държи пръстен – предполагаемо това е годежният пръстен на краля, а другата със същия жест е хванала сестра си за зърното на гърдата.

Предполага се, че картината е своеобразно съобщение за бременността на Габриел. За това подсказват няколко неща – сюжетът с ваната, тъй като за бременните в онази епоха се препоръчва да вземат по-често вана, прислужницата на заден план, която вероятно шие детска дрешка, камъкът на пръстена – сапфир – е символ на надеждата.


Анри ІV също присъства на картината символично, той се припознава в античния герой Херакъл с неговите 12 подвига, а на картината в дъното над прислужницата се вижда мъжка фигура, загърната с лъвска кожа – един от атрибутите на Херакъл.


Цялата картина е като на театрална сцена – има червена завеса и тя е повдигната, за да се разкрие тази необичайна гледка, която няма аналог в изкуството преди това. В наши дни са известни безброй интерпретации на този портрет и много голяма част от тях са свързани с хипотезата, че на картината има две лесбийки. Дори така да е, няма никакво значение – това е картина с две жени, които са незабравими. Габриел д’Естре може и да не е успяла да стане кралица, но безсмъртието й е осигурено по много по-ефектен начин.

Kommentare


bottom of page