top of page
Writer's pictureПопаганда

ЛУДВИГ МИС ВАН ДЕР РОЕ И НЕГОВАТА ГАЛЕРИЯ В БЕРЛИН

Елица Павлович



Берлин е град, построен след 1945 година. Дори днес повечето пространства за изкуство в него се използват по целесъобразност, без да са строени по предназначение – в това е и чарът им. Но колкото и да са култови всякаквите бункери, складове и халета, както и прочутата Хамбургска гара, превърната в музей на модерното изкуство, тъжната истина е, че от Берлин на легендарните предвоенни архитекти не е останало почти нищо. Така от великия Мис ван дер Рое в Берлин оцеляват само две неща – една къща и един музей. Но не какъв да е.


Новата национална галерия е открита през 1968 година и се намира на ключово място в Берлин – тя е част от така наречения Културфорум, в който влизат още Старата национална галерия – тоест в нея има старо изкуство, библиотеката, в която също има изложбена площ, Музеят на декоративните изкуства, както и световно известната сграда на Берлинската филхармония. Сред всички тези музеи само този на Мис ван дер Рое е наистина специален и посещението в сградата прави много голямо впечатление, независимо какво е изложено в нея. Когато завършва строежа Мис ван дер Рое е болен и умира следващата година, като това остава не само неговата последна творба в Германия, но и едно от малкото пространства за изкуство, които той прави. Формално би трябвало в Новата национална галерия да има изкуство от ХХ век, но поради недостиг на място изложбите представяха само по едно десетилетие от ХХ век и се сменяха на всеки две години. През 2015 година музеят затвори за ремонт и сега се очаква да отвори отново след мащабна реконструкция на швейцарското архитектурно бюро Herzog & de Meuron. За щастие те са разширили изложбената площ чрез добавяне на нова сграда и подземен преход към старата, но нея не са променили изобщо и тя си остава там, където беше, все така необикновена.



Музеят на Мис ван дер Рое е абсолютно въплъщение на идеите на неговата архитектура – на пръв поглед той е много семпъл, а чарът му се разкрива след известно време и в крайна сметка човек е покорен, успокоен и изобщо не иска да си тръгне.


Отпред сградата е семпла и строга, с огромни стъклени стени и врати, от които се влиза в просторна зала и навътре в изложбената площ. Самото здание е привидно просто, крепящо се само на няколко колони и построено от стомана и стъкло – материалите, с които Мис ван дер Рое предпочита да работи. Тази простота е привидна, както винаги при този архитект. На практика концепцията за сграда, в която външните крепежни елементи да позволят разширяване на вътрешното пространство е концепция, за която той пише още през 1943 година.



През 60-те Мис ван дер Рое проектира няколко музея с един и същи подход, но от тях в крайна сметка построява само този в Берлин, който е въплъщение на най-съвършените му изчисления. Идеята му е пространството вътре – което е високо почти осем метра и половина – да служи за излагане на много големи творби. Той го нарича „течащо открито пространство“. Това доста ограничава кураторите и особено при честата смяна на експозициите се налагат много промени и допълнителни прегради. Разбира се Мис ван дер Рое категорично отказва да прави каквито и да било реконструкции и подобрения по първоначалната сграда, която е за него съвършена.



Вторият етаж, който е в случая първи, тоест полу-етаж, към който се слиза надолу, е два пъти по-голям по площ от горния и извежда към тайната градина. Идеята за спокойствието на градината като малък рай е много „ван дер роевска“ и тук е направена прекрасно – цялата сграда сякаш гледа натам, като дворчето-градина е малко и много идилично, зелено и с различни скулптури, оградено с висока стена, както се полага на тайна градина.



„По-малкото е повече“ е любимият афоризъм на Мис ван дер Рое, така се твърди. Не зная къде го е написал, но знам къде го е построил – може да се види в Берлин, още тази година.

Commentaires


bottom of page