Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През 1997 година Солун е избран за европейска столица на културата. Един от големите проекти, които градът осъществява в рамките на финансирането от Европейския съюз, е построяването на музей на съвременното изкуство. В този музей е изложена само една колекция, при това част от нея. Това е колекцията на Георги Костаки – човекът, който буквално спасява от забрава руския авангард. Днес може и да изглежда немислимо, че художници като Малевич, Родченко, Любов Попова, Кандински или Олга Розанова са стрували жълти стотинки, картините им са унищожавани, изхвърляни и забранени, но това е историята им в социалистическия съветски съюз, където най-големият им почитател, защитник и колекционер е Костаки, наричан „лудия грък“.
През пролетта на 1976 година в близост до Москва се разгаря пожар в дървената вила на Георги Костаки. За щастие брат му и жена му са наблизо и го викат по спешност. Когато Костаки пристига близките му вече са изгасили пожара с подръчни средства, тъй като нито една от пожарните коли, които пристигат (осем на брой!) няма вода. Георги Костаки е най-големия колекционер в СССР, колекцията му наброява над пет хиляди предмета, той е световно известен авторитет, канен да чете лекции в най-големите университети по света, покровител на младите художници, щедър домакин и меценат. На втория етаж на вилата той вижда, че липсват голяма част от картините и безценните икони, които държи там, някои се въргалят в снега под прозореца, където са ги хвърляли крадците. Пожарът е само маскировка, всъщност става въпрос за кражба и зловещо предупреждение. От втория етаж слиза буквално друг човек – Костаки е разбрал посланието на КГБ - време е да напусне СССР и да се раздели с колекцията си.
Георги Дионисович Костаки се ражда на 5 юли 1913 година в Русия в семейство на гръцки търговец и обедняла гръцка аристократка. Георги е третото от пет деца – четирима сина и една дъщеря. Семейството остава в Русия след революцията, но запазва гръцкото си гражданство. Георги учи до седми клас и след това става шофьор в гръцкото посолство – същото работят баща му и братята му.
През 1932 година Георги се жени за Зинаида Панфилова, с която има четири деца – три дъщери и един син. Когато гръцкото посолство в Москва е закрито, Костаки работи за кратко във финландското, след това в шведското посолство, но най-дългият му трудов стаж е в канадското посолство, където работи като администратор за колосалната заплата от 2000 долара – според слуховете – и с нея купува предметите за колекцията си.
Колекционерите на Москва са като секта, те всички се познават и са абсолютно побъркани – само луд човек може да рискува всичко за изкуството.
Сред тях са Инженера, друг потомствен колекционер с прякор Шерлок Холмс, търговецът Иголкин, възрастният експерт Тоскин, до когото се допитват за последна дума всички музеи на Москва и му вярват повече, отколкото на всяка техническа експертиза и „лудия грък“ Костаки – елегантен, вечно с цигара в ръка. Условието да се влезе в този затворен кръг не са парите, а страстта. Всички колекционери са маниаци и Костаки се вписва идеално в тази среда. Той започва да купува изкуство покрай дипломатите, които вози по антикварните магазини. Отначало това е старо изкуство, порцелан, сребро.
В един момент Костаки разбира, че предметите му са просто инвестиции и дори да попадне на някой Рембранд, това ще е просто късмет. Ако иска да остане в историята, трябва да събира нещо изключително. И когато вижда първата в живота си работа на Олга Розанова, за него е ясно каква ще е колекцията му.
Костаки е буквално влюбен в друга звезда на авангарда - Любов Попова, той неизменно я нарича „Любочка“ в лекциите си и казва, че нейните картини огряват къщата му като слънца. Тази страст се разгаря у него във време, когато Третяковската галерия отказва да приеме като подарък творбите, които Шагал й предлага, защото те не са изкуство.
Да се притежават картини на авангардистите е опасно – приличните хора не държат такива неща в домовете си.
Костаки обаче вярва в това изкуство с религиозен плам – той твърди, че тези картини излъчват флуиди, че лекуват стрес и меланхолия. Той неуморно обикаля роднините на художниците, стари квартири, вили и складове, окото му е безпогрешно – в СССР няма по-голям специалист от него. Апартаментът му, който всъщност съединява няколко жилища и има 11 или 12 стаи, е буквално претъпкан с картини – някои от тях са закачени дори и на тавана и се виждат от улицата. Домът на Костаки е първият и най-големият музей на руския авангард. В него гостуват както знаменитости от ранга на Шагал или Мая Плисецкая, така и цели групи студенти с преподавателите си – те просто няма къде другаде да видят как изглежда руския авангард.
Има безброй анекдотични истории за това как Костаки намира картините си. Във вилата на роднини на Любов Попова той различава подписа й върху шперплата, с който е закован прозореца им. Срещу ново парче шперплат, Костаки получава прекрасна картина. Един път на плажа той дочува, че до него две семейства си говорят за свои съседи, които притежават картини на Малевич. Костаки става и от плажа отива право на летището, където хваща самолета, за да издири семейството. Когато се случи парите му да не стигат, той се обръща към жена си: „Зиночка, съблечи си кожуха“. Дъщерите му помнят как майка им понякога се прибира без връхна дреха.
През 1976 година става абсолютно ясно, че в Москва е опасно да се живее, а музеят на авангарда, за който Костаки мечтае, никога няма да се случи. Той започва да получава заплахи по телефона, от апартамента му изчезват картини, вече го е страх да вози децата си в колата. Няколко години преди това той намира празна сграда в центъра на Москва и пише до министърката на културата Екатерина Фурцева с молба да му разреши да ремонтира тази къща и в нея да направи музей. Фурцева никога не му отговаря – известно е, че тя не разбира нищо от живопис, а и Костаки е съмнителна фигура.
В крайна сметка след известно ходатайство, Андропов разрешава на семейството да напусне страната, ако остави половината колекция. Освен дарението за Третяковската галерия от 834 произведения, Костаки оставя много икони на музея на Андрей Рубльов, също и колекция фолклорни глинени играчки.
Изкуствоведите и реставраторите в Третяковската галерия много трудно оценяват и работят с картините на руския авангард – до преди дарението на Костаки те почти не са виждали образци от тази епоха. Съветската държава изплаща на семейството половин милион рубли, като по най-консервативна оценка колекцията му струва десет милиона долара. След това го пускат да замине.
Днес колекцията на Георги Костаки е изложена в 24 зали на Третяковската галерия, но е смесена с картини от други колекции, въпреки възраженията на семейството му.
Името му не е сред често споменаваните и информация за него се появява главно около изложби, които гостуват в Москва. Затова пък музеят в Солун разказва подробно и с много снимки за този удивителен човек, който посветил живота си на красотата, за да я спаси.
Comments