Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Много мило от ваша страна, че го направихте. За мен беше удоволствие да гледам как смесвате боите си“ – казва Елизабет ІІ на Лушън Фройд след последната, 18-та сесия като негов модел през декември 2001 година.
Като цяло това е една смесена авантюра – от спорното решение да се покани Фройд да рисува кралицата – той самият сравнява това си начинание с поход до Северния полюс – до смесените реакции на критиката.
Лушън Фройд е ако не най, то със сигурност е един от тримата най-големи художници на Обединеното кралство през ХХ век. Славата му е свързана с портрети на близки хора и членове на семейството, а кралицата не е нито едно от двете. Поканен да я нарисува той не може да откаже, но избира възможно най-малкия формат картина, за да направи задачата си по-малко трудна. На фона на огромните картини на Лушън Фройд, които познаваме, платното за кралския портрет е само 20 сантиметра високо.
Картината е толкова малка, че когато в крайна сметка Фройд решава да нарисува и кралската тиара, налага се да добави към горната част на картината още три сантиметра и половина ивица платно. Неговият асистент Дейвид Даусън снима целия процес и тези снимки са безценен документ за срещата на двете величия – кралско и артистично.
Портретът на кралицата е посрещнат с противоположни реакции. От една страна е описан като „болезнено смел, честен, стоически и непресторен“, а от друга има призиви Лушън Фройд да бъде хвърлен в Тауър за гавра с короната.
Портретът е типичен за Фройд – в него той показва неочевидната вътрешна сила на модела си, както прави във всичките си картини. Нарисувана отблизо и без ласкателство, кралицата със сигурност е знаела, че влиза в клуба на безсмъртните портрети, където просто няма място за смесени чувства.
Comentarios