Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През 1915 Бела Розенфелд се съгласява да се омъжи за Марк Шагал и в тази щастлива година той рисува една от най-романтичните картини в изкуството – „Рожден ден“.
„Стой, не мърдай… Аз все още бях с букета в ръце… Ти така се нахвърли върху платното, че то затрептя. Разхвърчаха се червени, сини, бели, черни пръски. Ти ме завъртя във вихъра на цветовете. И изведнъж се откъсна от земята, оттласна се с крак, сякаш ти стана тясно в малката стаичка… Изпъна се, издължи се и полетя под тавана. След това извърна глава и обърна лицето ми към себе си… И ето ни двамата, в унисон се носим из оцветената стая, излитаме нагоре…“ пише Бела, любимата на Марк Шагал, по повод тази картина. Случката е на рождения ден на художника, на който Бела идва на гости с букет за рожденика, а той още на момента започва да рисува бъдещата картина „Рожден ден“.
Любовта им продължава в пълна хармония три десетилетия до внезапната смърт на Бела и после още четири до смъртта на Марк Шагал, който продължава да я рисува, обича и говори за нея като жива. Марк и Бела остават една от най-романтичните двойки в изкуството. При това – както личи и от откъса по-горе – тяхната любов наистина е абсолютна, приказна и силна, те се разбират буквално без думи и усещат това привличане от първия миг, в който се срещат.
Подобна любов е голяма рядкост в живота и благодарение на гения на Шагал усещането за щастие и екстаз остава за вечността изобразено на стотици картини през дългия творчески път на художника.
Тази е една от първите. В нея героите летят, което се превръща в запазена марка на художника в цялото му творчество. Стаичката наистина изглежда малка за двамата влюбени, те заемат почти цялото пространство. Двамата са свързани и съществуват в свой собствен цвят – в пространството между тях няма нищо, не се вижда декорацията на стаята, те са като отделна картина в картината. Необичайната поза на мъжа кара зрителя да се вгледа по-дълго и да забележи и още детайли – красивите декоративни елементи по роклята на жената, цветните мотиви в стаята с червен под, килимчетата със странни шарки, сенките по стената, многото кръгове и правоъгълници скрити в мебелите из стаята.
През 1918 година в картината си „Над града“ Шагал рисува същите влюбени, в същите дрехи, но вече носещи се над Витебск, освободени от ограниченията на малката стая, свободни в своя полет.
Бела е много красива, но освен това е и талантлива, тя има възможност да успее като актриса или писателка, но посвещава целия си живот на Марк Шагал. Тя е с него през всичките му житейски перипетии – увлечението от революцията и опитът да стане преподавател и администратор при новата власт, след това местенето от град на град, емиграцията във Франция и после зад океана. Шагал пише в автобиографията си, че в нейно присъствие усеща необикновен покой и лекота, сякаш лети. Той твърди, че в любовта е цялото му майсторство и цялата му религия. И понеже изразното средство на художника е образа, а не словото – нима тази картина не казва точно същото.
Comments