Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Лудовико Капони не е Медичи, а е един от любимите придворни на Козимо I де Медичи. Висок красавец, банкер, любител на културата и изкуството, Капони подкрепя и популяризира художници като Аньоло Бронзино и ученика му Алесандро Алори. Неговият най-известен портрет, работа на Бронзино, го прави един от най-желаните и завладяващи мъже на века. Портретът му краси имотите на Капони до XIX век, когато е купен и става част от колекцията Frick в Ню Йорк. Лудовико също така се смята, че е изобразен и като Йоан Кръстител от Бронзино на картината, която се намира в галерията Боргезе в Рим.
Освен с красотата си, Лудовико е запомнен и с измъчената му любов към Мадалена Ветори - жена, с която се запознава в салона на вилата си, но обещана за брак с друг. Историята им е достойна за либрето на опера. Двамата се влюбват и дори проблясва надежда, че ще се оженят, защото обещаният жених умира в битка. Лудовико Капони иска веднага ръката на Мадалена, но майка й отговаря, като я изпраща в манастир. Капони не се предава и продължава да настоява, но единственото, което постига е, момичето да излезе от манастира и да стане придворна в двора на Елеонора ди Толедо в Палацо Пити, откъдето й е забранено да излиза, освен по официални поводи като шествия през моста Санта Тринита. За да може да я вижда когато минава, Лудовико купува двореца Ветори-Капони, а драмата им така се разчува, че когато тя минава, се събират тълпи от хора, за да са свидетели на това как двамата влюбени се гледат. Намесва се дори Елеонора ди Толедо, която в крайна сметка успява да издейства разрешение от майката на Мадалена, а Козимо I им дава срок 24 часа, за да се оженят. Двамата вдигат сватба на площад Санта Тринита, за която хроникьор на времето казва, че захаросните бадеми са валели като градушка през пролетта, а виното е текло като река. За съжаление бракът им е напълно провален след години по вина на свекървата.
Лудовико е идеалният модел на Бронзино. Известен с невероятно елегантните си флорентински портрети, натуралистични до най-големите детайли, Бронзино е и много плодовит поет. Тук придворият има хладно и гордо изражение, в лявата си ръка държи чифт ръкавици, а в дясната е прикрил медальон, на който изглежда, че е изобразена жена и думата sorte (съдба или богатство), с което изглежда, че Бронзино намеква за несигурността на съдбата. Фигурата на Капони е много тъмна, облечен е в черно и бяло, цветовете на родовия герб, и се откроява на фона на яркозеленото платно.
Като придворен художник целта на Бронзино не е да разкрива характера на човека, а да предаде неговия статус, изтънченост и самообладание. Ето защо младият Лудовико изглежда повече като символ на фамилията си и на статуквото, към което принадлежи, отколкото като реален човек, който например е ужасно влюбен. Тялото му е удължено, а пръстите му са изразителни или „възпитани“, което е характерно за маниеризма (и особено за стила на Бронзино). В същото време Лудовико изглежда модерен, бялата му кожа подчертава момчешката му фигура, около него има атмосфера на аристократизъм и власт – истински представител на двора на Медичите.
Comments