Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Любовна магия“ се нарича тази странна, почти магическа картина, пълна с необикновени детайли и абсолютно скандална, като се има предвид, че е нарисувана около 1470 година. Тази малка картина – по-малка от А4 формат – се смята за една от първите светски картини в западно-европейската живопис и е рядък образец на интимна живопис от онази далечна епоха.
Първоначално авторството е приписвано на школата на Ван Ейк, тъй като голата женска фигура напомня на тези от неговите картини. По-късно тази хипотеза отпада и за автор се посочва неизвестен художник от долината на Рейн – Кьолн, Дюселдорф или Мюнстер. На изложбата за готиката в Галерията на старите майстори в Берлин миналата есен картината беше представена като творба на майстор от Кьолн, така че вероятно натам клонят проучванията.
„Любовна магия“ не е нарисувана с маслени бои, макар че в края на ХV век това е нормата в живописта. Тя не е лъскава и съвършена като другите картини от епохата, но моментално привлича вниманието заради историята, която разказва.
На пръв поглед е ясно какво се вижда – млад мъж, който шпионира къпещо се момиче. И макар че в живота тази сцена не е нещо изключително, в изкуството тя съвсем не се среща често. На картината освен тази битова сцена има и още много скрити символи, които насочват към идеята за любовната магия.
Огнището например е директно свързано с горещина, а от там с плам, похот, изкушение, то може да е проводник на дяволски енергии.
Най-видимият и забележителен предмет на картината е голямото червено сърце или сърцевиден макет, който лежи до голата женска фигура в кутия. Интерпретациите сочат, че жената едновременно разпалва пламъците в сърцето и ги гаси с капки от гъбата, която държи в ръка. Кучето до нея е символ на преданост и вярност, а малкото пиле до прозореца може да се разчете или като папагал, който е символ на суета, както и пауна, или като друга птица, която с едно око също гледа към жената, докато в същото време краде някакво зърно от купата, на която е кацнала.
Пред жената по пода са разпръснати цветя, всички различен сорт и все още неразгадани. Възможно е подреждането и имената им да насочват към някакво послание или направо към някое магическо биле.
Също толкова странен елемент на картината са различните бели ленти, които са нарисувани около обектите, върху които художникът иска да насочи вниманието. Смята се, че тези ленти показват кои са „говорещите“ обекти на картината, които разказват историята.
На картината има и огледало – особено важен елемент. В него се вижда доста по-голям пламък от този в огнището и неясни силуети, повече отколкото са видими в „отсамния“ свят и в стаята.
Нашето време отдавна е изгубило инструментите на художествено знание и въображение, които биха ни позволили да прочетем тази картина и да разберем посланието й. Въпреки това тя си остава привлекателна, енигматична и неприлична. Някои неща времето не променя чак толкова – от първата картина, чак до днес.
Comments