Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Тези две хубави, изящно нарисувани жени с преплетени ръце и склонили глави една към друга, са Италия и Германия. Внимателното вглеждане в дрехите им и в пейзажите зад тях веднага потвърждава това. Остава въпросът кой е автор на тази странна и романтична картина и какъв е поводът за нея.
Йохан Фридрих Овербек е роден в семейството на кмета на Любек. През 1810 година той, заедно с няколко свои приятели и съмишленици, пристига в Рим, където остава до края на живота си. През 1813 година Овербек приема католицизма и втората му родина застава в сърцето и ума му наравно с първата. Художникът е член, идеолог и водеща фигура на движението на назарейците – художествен опит за съединяване в едно на най-доброто от италианския Ренесанс и немската живопис от късното средновековие. В творчеството му често се преплитат мотиви от сюжетите и образите на тези две епохи като например образи в старонемски костюми, застанали пред ренесансови арки и пейзажи от Умбрия. Особено ясно това личи в картината му „Италия и Германия“.
Самата картина има тъжна съдба. Фридрих Овербек я започва през 1811 година едновременно със своя приятел и колега Франц Пфор, който рисува на същата тема картината „Суламит и Мария“. През 1812 година Пфор умира и Овербек изоставя картината си за дълги шестнайсет години. Когато се връща към нея той променя името и частично сюжета, за да постигне търсения ефект, съвсем различен от този със Суламит и Мария, които са нарисувани разделени.
Суламит е италианката – тя е тъмнокоса, с лавров венец в косите, облечена е в рокля от епохата на Ренесанса, а зад нея се простира типично италиански пейзаж с далечни планини, тухлени къщи и тучни гори. Мария е германката, тя е светлокоса, с венец от мирта и готическа рокля за студен климат с поръбени с кожа ръкави и обточено с кожа деколте, напомняща за портретите на Карнах. Зад Германия има и типично немски пейзаж с готически замък.
Овербек рисува двете жени еднакво големи и значими на картината, като премисля детайлно как да изобрази максимално убедително тяхната близост. Съществуват множество ескизи на преплетените им ръце.
Всички елементи на тази картина са символични – двете млади жени, дрехите им, пейзажа зад тях.
С това картината на Овербек остава като повратна точка в изкуството – именно той и назарейците обръщат фокуса на живописта от натурата към културата и изпълват рисунките си с цитати и препратки. Едва след това идват прерафаелитите и модерното изкуство.
За нас с Елена тази символична любов между Италия и Германия има много лично значение и се надяваме да си остане все така като на картината.
Commenti