Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Френският Le Figaro обяви преждевременно седмицата на модата в Милано, която приключи наскоро, за „фиаско“. Чак фиаско не знам, но безспорно тези дни бяха най-странната седмица на модата в историята, определена с термина phydigital, обясняващ хибридната й природа – нещо между стрийминг и живи ревюта при затворени или отворени врати (с дистанцирана публика). При всички положения всички си отдъхнаха, когато приключи.
За статистиката се отчетоха 23 ревюта на живо и 60 презентации, без да се броят „дигиталните събития“, които често се приемат с досада, за да се отбие номера, а не като креативна възможност.
Marni все пак направиха усилия в тази посока, за да предложат „медийно изживяване“. В сайта, Instagram, You Tube и в едно миланско кино зрителите можеха да гледат на екран разделен на 16 канала моменти от живота на моделите, избрани да представят колекцията. Всяка се записваше в различна точка на света, докато пазарува или говори с приятели до момента на „ревюто“, когато тези канали се събраха в общ. Всеки модел изпрати свое видео от мястото, където се намира, далеч и все пак близо до останалите, за да споделят този общ момент. Не бих нарекла това смайваща идея, но поне е някаква идея.
Moschino избраха да подходят с пословичната си ирония, предлагайки куклен театър, в който кукли бяха облечени в новата колекция. Тази марионетна версия е леко изтъркана вече – моделите на Джеръми Скот бяха представени пред публика от кукли на фона на класически салон. Тук най-интересното всъщност беше, че куклите в публиката бяха реплики на най-важните персонажи в международната мода, за повече достоверност.
GCDS си сътрудничи с агенцията Emblematic Group, за да създаде свят посредата между виртуалната реалност и гейминга, и показаха виртуални модели за новата колекция. Такъв експеримент вече беше тестван в Китай в навечерието на пандемията, където имат най-малко съпротивление, когато става дума за въвеждане на най-новите технологии в света на модата.
Средната линия – между виртуалното и физическото – поеха Salavatore Ferragamo, които първо излъчиха късометражен филм на Лука Гуаданино ала Хичкок, за да въведат идеята за вдъхновението, стоящо зад новата колекция, а после започна ревюто в Rotonda della Besana за шепа поканени зрители.
Armani също направиха нещо такова – илюстрираха идеята с видеото „Building Dialogues”, а после направиха ревю при затворени врати, което се предаваше директно по телевизията, което все пак се случва за пръв път в историята. Никой не разбра за това епохално събитие, сигурно защото малко от нас помнят какво е телевизия.
Prada горе долу също се придържаха към тактиката на Armani, но там първо беше ревюто при затворени врати, а после пост-продукция на забавен каданс с драматични ефекти отвори вратите на модната къща, след което имаше сесия Q&A с Раф Симънс, който отговори на въпроси на фенове.
За пръв път Vаlentino излязоха за малко от Париж, за да направят ревю в Милано, нещо което не се беше случвало от 2007. Това малко компенсира липсата на Gucciи Алесандро Микеле, който реши да излезе от календара и да прави ревюта в определени моменти в годината.
Седмицата на модата определено отбеляза спад в приходите, което все пак вече беше взето предвид. Но най-интересният момент бяха точно усилията да се измисли нещо оригинално и дебата между тези, които пропускат предаванията на живо и тези, които виждат смисъл в тях. Например, един рефрен, който се повтаря постоянно, е, че за да се усетят дрехите „трябва да ги видите и докоснете“. Но Миуча Прада пък каза, че на видео детайлите в дрехите се виждат по-добре. В този смисъл не е сигурно, че изгубената слава ще се възстанови само от живите сетива и контакт.
Аз лично мисля, че тук проблемът е изобщо колко хора гледат тези живи стрийминги и събития онлайн. Колкото и да изглежда „масов“ интересът, защото сме гледали „Секса и града“, то тези събития все пак броят публиката в списъци поканени. Има ли изобщо смисъл да се влага творческо усилие в нещо, което не може да конкурира инфлуенсърите? Това би обяснило защо марките изглеждат в толкова голям дискомфорт и им липсва каквото и да е творческо вдъхновение да дигитализират изкуството си.