Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Картините на поантилистите са магически – те са така вълшебно калейдоскопични, че в галериите винаги се връщам при тях по няколко пъти и е удивително как с приближаването или отдалечаването те са като живи. Идеята на поантилизма е разбира се такава – от комбинацията от точки да се създаде образ, но ефектът е много по-емоционален, защото окото е художникът, всеки зрител е творец сам за себе си. Около картините на поантилистите в музея Орсе или в палацо Барберини в Потсдам хората кръжат като свободни електрони в опит да погледнат на света по нов начин. С магическите очи на Жорж Сьора.
Създателят на поантилизма Жорж Сьора е роден през 1859 година и първоначално изглежда има повече късмет от съвременниците си в изкуството – той е от богато семейство и когато творчеството му ме намира добър прием на официалния салон на изкуствата, той си прави собствен салон на независимите творци и може да си позволи да живее и работи по свой вкус. За съжаление Сьора умира само на 30 години и вероятно заради това неговият съмишленик Пол Синяк е по-известен с картините си „от точки“, но всъщност Сьора измисля тази техника.
Поантилизмът е техника на рисуване, при която цветовете и оттенъците се предават с помощта на отделни цветни точки и на определена дистанция човешкото око ги свързва в образи и цветове. Най-известната картина на Сьора е „Неделен следобед на остров Гран Жат“, той я рисува две години и около нея има доста спорове, които никак не нарушават убедеността на художника, че е намерил своя стил.
Картината „Модели“ обаче е най-странната и многозначителна картина на Сьора. На първо място въпросната му друга картина от остров Гран Жат виси на стената зад моделите и се вижда част от нея. Подобно на много от картините на Сьора, тази е рисувана не от натура, а на базата на предварителни скици, много от които са запазени. На никоя от подготвителните рисунки цветовете не са така ярки и впечатляващи – работата в ателието дава възможност на Сьора да засили до максимум ефекта.
Картината с моделите е важна и с друго – дори почитателите на Сьора – а той имал поравно и почитатели, и критици – всички те смятат, че ако за сцени като тази на острова с абстрактни фигури и пейзаж поантилизмът работи добре, то сцена в интериор и с по-детайлни фигури сигурно ще е провал. „Модели“ обаче опровергава тази хипотеза. Причината не е само в самочувствието на Сьора като художник – техниката му се базира на научен подход. Той изучава внимателно и следи непрекъснато всички новости в областта на теорията на цветовете и дивизионизма – теория за разлагането на цветовете.
Трите модела на картината са всъщност един модел, нарисуван в три пози. Това е реплика към дълга история в изкуството, свързана с изобразяване на три жени – обикновено трите грации – например у Рафаел. Дори позите на трите модела препращат към конкретни произведения на изкуството. Така картината има няколко пласта, през които да бъде обяснена, включително и един доста забавен – кучето от нарисуваната картина-в-картината се готви да прескочи чадър, който е в студиото при моделите.
„Модели“ е част от колекцията на Пол Алън, която в момента се продава. Приживе той казва, че има особена слабост към поантилизма, защото в него всичко е разложено до най-малките си съставни части и това му напомня на логиката на компютрите. Сигурно е така, само че компютрите не могат да създават магия.