Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„ В едно момиче винаги има нещо красиво, стига да си направим труда да го открием“ – това казва мадам Карвен малко преди стотния си рожден ден и на това посвещава кариерата си в модата.
Родена е в заможно семейство през 1909 година с името Кармен де Томазо. Тя мрази това име. Когато открива модната си къща няма никакво съмнение, че трябва да измисли нещо по-красиво и комбинира своето име с фамилията на леля си Джози Бойривен – така се получава Carven и скоро това става много по-популярно от Кармен и всички я наричат така до края на живота й.
Майката и лелята на Кармен са елегантни жени, те я водят на ревюта в Париж, а у дома малката Кармен шие красиви тоалети на котката си. Кармен е мъничка и на фона на красивите, високи и елегантни манекенки изглежда, че никой не шие дрехи за жени като нея – майка й често казва, че Кармен никога няма да е елегантна. През 1945 година, веднага след войната, дребните момичета не само няма какво да обличат – те почти няма какво да ядат. Това разказва мадам Карвен в спомените си, когато обяснява своето решение да открие ателие на Шан-з-Елизе, един малък оазис за жените извън манекенските размери.
Мадам Карвен, впрочем, не е гениален дизайнер като Диор или Баленсиага. Тя е жена с практичен ум и чувство за симетрия – това е напълно достатъчно. Самата тя е завършила архитектура и интериорен дизайн, пропорциите като теория са й напълно ясни. В началото ателието й не шие дрехи, то само преправя готови модели за размерите на жени като собственичката. Тя е висока точно 155 сантиметра. Такива жени, оказва се, има предостатъчно – Лесли Карон, Симона Синьоре, Едит Пиаф – последната носи дрехите си при Карвен, за да махнат от тях всякакви излишни украшения и детайли – всичко трябва да е много семпло, елегантно.
Следвоенният Париж е трудно място за работа за един дизайнер – клиентите основно преправят стари дрехи, платове няма никакви. Мадам Карвен случайно открива в нечие мазе топове плат на бели и зелени райета, останал там от преди войната и предназначен за летни униформи на домашните помощници. Така се появява любимата лятна рокля на Карвен, която остава запазена марка на модната къща.
Мадам Карвен я нарича с красноречивото име Ma griffe – моят подпис или отпечатък. Така се нарича и първият парфюм на модната къща, който тя промотира като пуска над Париж с парашути множество малки шишенца. В бяло и зелено са опаковките на модната къща и до днес.
Първият й мъжки парфюм е посветен на съпруга й Филип и се казва Vetiver – това е един от най-копирането парфюми и досега. Самата мадам Карвен казва, че целта е ароматът му да е отчетлив и различен, но не натрапчив. Идеално определение за един парфюм.
Днес никой не се интересува от модата от вчера, какво остава за тази от преди половин век. Всъщност през 50те и 60те модната индустрия е много важна за Франция, тя е почти толкова революционна колкото са днес Амазон или Тесла – дизайнерите са хора визионери, пълни с нестандартни идеи, експериментатори, те са известни и обичани много повече от манекенките, които са просто модели за дрехите.
Елза Скиапарели си има свой фирмен цвят „шокиращо розово“, Жана Ланвен – синьо в нюанс „Ланвен“, а мадам Карвен – зелено.
Тя е сред първите дизайнери на Париж, която започва да произвежда мода Прет-а-порте и след това конфекция, нейните семпли модели от памучни платове са много удобни за масово производство. Под марката Карвен има дрехи за жени, мъже и деца, както и линия парфюми - това все още не е типично за модните къщи. Още през 50-те мадам Карвен започва да работи с платове, които внася от Африка. Дрехите й са страшно популярни в Япония заради малкия си размер, докато за САЩ се налага да ги уголемява. Тя първа започва да обикаля света и да прави ревюта в големите столици. През 1976 година тя създава екипите на френските олимпийци, след това шие униформите за Eurostar, за регулировчиците на Париж, както и за над 20 авиокомпании.
Мадам Карвен се пенсионира през 1993 година на 84-годишна възраст, защото модата през 80-те с пайетите, златото и целия кич е точно обратното на нейната семпла елегантност. След оттеглянето си от модата тя се отдава на другото си хоби – колекционирането на антикварни мебели. Колекцията си тя и съпругът й даряват на Луъвра, а модния си архив тя подарява на музея на модата Пале Галиера.
Има един епизод от ранната кариера на мадам Карвен, който много добре илюстрира нейното отношение към света - през 1940 година тя назначава за продавач в магазина си румънски евреин, в нарушение на законите на режима на Виши. Когато полицията идва да го арестува тя го скрива, както и цялото му семейство, всички те живеят с нея и близките й до края на войната и така оцеляват.
През 2000 година мадам Карвен е обявена за Праведник на народите от Яд ва-Шем.
コメント