Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
Да не търсиш своята мадонела, докато си в Рим, е като да не мислиш свое хайку, докато си в Япония. Може и така, но няма да е същото – мадонелите заемат специално място в сърцето на римлянина и са се слели с тъканта на града и живота му.
Италия е религиозна страна и навсякъде, но особено много в Рим, може да се види силната връзка между религиозността и изкуството. В много ъгли на града има малки олтари, посветени на Мадоната, наричани галено „мадонеле“. Повечето от тези улични мадони са заминали с разрушаването на сградите, до днес са оцелели около 500, които се грижат за това силата на църковната инстутция да се усеща навсякъде. В средата на XIX век са изброени 1421. Обикновено са по-високо от нивото на погледа, но например мадонелата до фонтана Треви е в полезрението. Мадонелите се намират в малки ниши по стените, на върха на сгради, в ъгъли, между алеи и всевъзможни кьошета. Там, където вечер е опасно и има нужда от светлина и закрила.
Майсторите на мадонелите са останали анонимни, вероятно скромни художници, много рядко мадонели са изпълнявани от известен артист, те са народно изкуство. Рим е вечен град с вечен живот, превзет от хаос и хора. А където има много хора, дебнат и много опасности. Още в древен Рим е разпространено да висят изображения на божества, които да предпазват минувачите от злото. Така че произходът на олтарите датира отпреди раждането на християнството – етруските също са религиозен народ имат своите публично изложени божества за почитане. Когато пристигат римляните, те усвояват лесно този маниер и традиции, особено такива, свързани с гадаене. В началото почитат духове на животни, които смятат, че обитават всяко живо същество. После почитат и предците си, вярват, че ги гледат и закрилят семейството – един вид богове на домакинството. Така че много бързо възприемат порядките на етруските да поставят малки олтари в къщите и около храмовете.
Между римските практики и днешните мадонеле има едно общо нещо – така наречените „лари“. По принцип ларите са земеделски богове, пазители на земята, но с времето ги прибират „вътре“ и увеличават броя си. Ларите са много разпространени в късната Римска империя и имат голяма роля при семейното хранене и различни домакински и местни порядки. И понеже улиците са пълни с опасности и винаги привличат не само хора от ниските класи, но и животни, духове и призраци всякакви, то нуждата от лари, които да пазят пешеходците, се струва доста осезаема на римляните. Така им строят светилища на различни места из Рим, където хората се спират да им се молят.
Когато се появява християнството, отхвърля много неща, но не и тази тенденция за преданост към определен образ. И древните, и съвременните олтари са разположени високо върху сградата, така че да могат да се виждат и да хвърлят един своеобразен духовен щит върху вярващите. За разлика от Рим обаче, християнските олтари изобразяват само един такъв образ – Мадоната, която мълчаливо наблюдава всевъзможни човешки постъпки.
Но това не е единствената им роля. Много преди общината на Рим да въведе обществено улично осветление именно мадоните осветяват улиците, защото там се поставят маслени лампи, които действат като осветяващи красотата на Дева Мария, а и като показващи пътя на закъснелите минувачи през нощта. Често се превръщат и в свърталища именно на хората, които трябва да отблъскват.
С времето тези мадони изпитват природните влияния, ето защо църквата предприема доста усилия да ги премести на закрито през XV и XVI век. Но римляните не са никак щастливи от това и вместо да ги приберат, им построяват малки покривчета, които да ги защитават от дъжд и вятър, остъкляват ги и ги поставят в каменни рамки, които не само ги съхраняват, но и ги подчертават по-добре.
Така мадоните на Рим, вдъхновени от древните езически култове, празнуват две хиляди години. Нарисувани на фреска или платно, издълбани в релеф върху мрамор, теракота или направени с техниката на мозайка, те представляват народен израз на преданост към Мадоната, което в някои случаи се превръща в истинско произведение на изкуството. Всичко, което трябва да направите, за да ги видите, е да вдигнете поглед нагоре.
Comments