Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Има две причини „Майстора и Маргарита“ де е невъзможна за драматизиране книга и това, че всички сме я чели, дори не е една от тях. На първо място това е толкова велик роман, че всяка дума в него е важна и просто не може да бъде пропусната. На второ – образите и картините, всички герои са така фантастични и кинематографични, че на сцената просто не може да се пресъздаде цялата магия, неистовото живеене на булгаковата Москва.
Оказва се, че може. Постановката на Младежкия театър е постигнала невъзможното и романът оживява с цялата си лудост и красота. Два часа и половина неотклонно внимание към сцената, където всичко се случва пред очите ни и е абсолютно истинско – Маргарита лети, котаракът флиртува, от демоничния Воланд ни полазват тръпки, а Пилат е така уморен.
Николай Поляков, който отговаря за драматизацията и режисурата, е свършил отлична работа – от книгата са махнати внимателно по-маловажните сюжети и герои, за да остане важното и същественото за казване и показване. Актьорите са много и до един идеални, изглежда сякаш на всички това им е любимата книга. Особено се открояват – и не само поради водещите си роли в сюжета – Ивайло Христов като Пилат и Койна Русева като Воланд. Ивайло Христов няма много роли в театъра в последните години и със сигурност внимателно подбира спектаклите, този е точно като за него, той носи една аура на житейски опит и примирение, които изглеждат така, сякаш дори не играе. Койна Русева е необичаен избор, но толкова сполучлив, че почти веднага започва да изглежда като очевидно най-подходяща за ролята. Пародийният елемент на външния вид и поведението й, които на моменти силно напомнят за филма „Маската“, са правилния подход за създаването на усещане за нереалност, безполовост, абстрактно зло.
Снимка: Гергана Дамянова
„Майстора и Маргарита“ е гениален текст. И гениално верен. В атмосферата на следреволюционна Москва хаосът, невежеството, идеологически оправданото насилие, клеветите, измамите в името на оцеляването са така масови, че на този фон дори Воланд изглежда сякаш следва някакви принципи, неговият ред е справедлив. Усещането за хаотичност, за анархия, за трескаво очакване за промяна е прекрасно пресъздадено на сцената благодарение на сценографията на Венелин Шурелов, костюмите на Елица Георгиева, хореографията на Александър Манджуков и специалното участие на Боян Арсов като помощник-режисьор.
В нашето необикновено време измеренията на „Майстора и Маргарита“ придобиват особено актуални очертания. Всъщност това важи за всяко време, защото това е тайната на вечния живот на великата литература. Хубаво е, когато тя се превърне в театър и заговори на нов език, така удоволствието е двойно.
Comments