Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Ние с приятелките ми я наричаме „лелята с брошките“, макар че това е някак нечестно за една толкова достолепна виенска дама. Иначе на възраст тя със сигурност може да ни е леля, белокоса и с очила ниско на носа.
Магазинчето на лелята с брошките открихме преди поне две десетилетия и от тогава то си е все там, на една от уличките зад катедралата - Wollzeile. Както всичко във Виена, така и малкото магазинче за бижута на лелята, чието име е Ренате Дорингер-Милих, е успокояващо същото година след година, с малък, но изключителен избор от дизайнери, с които работи, с прецизен избор от ефектни бижута, сред които акцент са брошките и гривните. Има също гердани и обици и с това мисля, че се изчерпва асортимента – Ренате залага на личния си вкус и добрия избор, а не на голямото разнообразие.
Първата си брошка купих от там преди много години и тогава за първи път чух за легендарната Леа Стейн. Ренате я познава лично и два пъти годишно я посещава в Париж. В момента Леа е на 95 години и продължава да работи. Брошките й се правят от материал, измислен от нейния съпруг и наречен ламиниран целулоид, който е патентован и се състои от много слоеве, така че няма два напълно еднакви екземпляра.
При Ренате има огромен избор от брошки на Леа и могат да се намерят повечето от вече култовите модели – котки, лисици, бухали, като дори на визитната картичка на магазина е снимана една от брошките на Леа Стейн. Тя е и един от най-фалшифицираните дизайнери, така че трябва да се гледа винаги за оригиналната закопчалка, която е V-образна и с името на Леа на нея.
Всичко това Ренате ще ви разкаже и ще ви даде написано на малко листче, което слага в кутията на всяко бижу. Така човек си тръгва от нея не само с красиво бижу, но и с красива история. Например другата дизайнерка, от която си избрахме брошка, се казва Мари Кристин Павоне, тя също работи в Париж и Ренате ходи при нея лично за брошки. Павоне прави брошките си от материал, наречен Галалит, който се смята за една от най-старите пластмаси и самото име е с гръцки корени. Повечето й брошки са закачливи животинки, много приятно закръглени и с подвижни опашки. Самата Ренате ни призна, че обича гривни и винаги носи някакви ексцентрични екземпляри – този път беше с прозрачна гривна с различни бръмбари в нея. Изобщо посещението при лелята с брошките е много приятно събитие.
След брошките винаги следва чай.
Във Виена има няколко традиционни сладкиша, с които върви чая и с времето сме си избрали къде какво да хапваме. За мен например най-добрият щрудел е този на пекарните Anker, които са буквално на всеки ъгъл и това е един доста обикновен и евтин сладкиш, но винаги е пресен и вкусен. Този път се посветихме на търсене на най-добрия кайзершмарн. Това е виенски вариант на нещо като нашите бухтички, но се сервира в доста насипен вид, на парчета в голяма чиния и традиционно със сладко от сливи.
Започнахме рисърча в най-традиционното възможно кафене – Landtmann до театъра. Ако си представите черно-бяла снимка на виенско кафене от едно време, то с много голяма вероятност става въпрос точно за Landtmann. Кайзершмарнът им се сервира със сладко и с ванилов сос, като в сладкото има канела и поне за мен вкусът е малко странен. Хубавото е, че сладкото е в отделна каничка и може да не се добавя.
Много по-хубаво е сладкото от сливи в легендарния Demel – не много подсладено, леко кисело и с чуден леко тръпчив вкус. Всъщност то е много по-хубаво от самия кайзершмарн, който не е нищо особено. Изобщо в момента следпандемично Демел е малко тъжен, защото е заприличал на най-обикновена сладкарница и ги няма нито прекрасно украсените витрини, нито разнообразните опаковани сладкишчета, които бяха любимите ми сувенири.
.
В крайна сметка класацията ни за кайзершмарн има съвсем неочакван победител (засега) и това е кафенето на Кунстхисторишес музея. Впрочем това не е съвсем случайно кафене и в момента именно предлаганите там храни и напитки са една от примамките за хората да посетят музея.
Не зная за другите неща в менюто, но музейният кайзершмарн е отличен. И понеже за всеки, който някога е влизал в този музей е ясно, че там цял ден не винаги е достатъчен да се разгледа всичко, една хубава почивка в кафенето с кайзершмарн е повече от препоръчителна и идеално допълва абсолютното удоволствие от изкуството наоколо.
Comments