Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
На фона на горичката край Панчаревското езеро и във вечерната прохлада – последното е голям плюс – се играе мюзикълът „Мамма миа!“ на Софийската опера. Постановката не е съвсем нова, но билети все още се намират трудно, което само по себе си е препоръка.
Изнесена извън киното, на български открай докрай, с цялото очарование на живото представление, историята на Софи, която търси баща си, е по-хубава от филм.
Мюзикълът е написан от Бени Андершон и Бьорн Улвеус от АББА, а Милена Боринова е превела текстовете им много сполучливо, така че да запази максимално смисъла на песните. Постановката е на Пламен Карталов, което впрочем личи още в първите пет минути, когато на сцената излизат актрисите на ховърборди – вероятно същите като в „Пръстенът на нибелунгите“. Извън това забавно съвпадение всичко е леко, интересно и динамично, изобщо не личи „тежката“ ръка на оперен режисьор.
„Мамма миа!“ е хит като филм, разбира се, натъпкан със звезди и в двете си части. Недостатъкът на филма е в това, че той консервира във времето музиката и танците, полирани до блясък. На сцената всичко е истинско, живо, пред нас и само за нас. Актрисите Весела Делчева в ролята на Софи и Людмила Козарева като Дона са идеален избор – освен това наистина могат да пеят. В някакъв смисъл песните на АББА дори не са написани, за да се пеят толкова добре и професионално, но тук в мюзикъла са ангажирани най-добрите актьори и всичко звучи не само като поп-музика, но и като цялостна музикална картина, на фона на която се развива историята.
Мюзикълът е идеалният жанр за представления на открито – декорите се виждат отдалече, звукът е силен, а жестовете на сцената – максимално изразителни. Сигурна съм, че и за последния човек, на последния ред, ефектът е голям, а удоволствието – пълно. Това не се променя дори и от факта, че ни е абсолютно ясно какво ще се случи. Три часа минават неусетно в приятно тананикане наум, смях на глас, леки въздишки по измислената, но така истинска обич – към Гърция, морето, приятелите и музиката. В края на вечерта всички са усмихнати и доволни – направо си мечтая летните ми дни да завършват така до един.
Comments