Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Марела Анели е родена в Тоскана през 1927 година в аристократично неаполетанско семейство. Баща й е принц Филипо Карачоло ди Кастането– фамилията Карачоло е основана през X век. От баща си Марела наследява синята си кръв, а майка й американката Маргарет Кларк привнася пуританските ценности, любовта към изкуството и градинарството.
Марела е отглеждана в тоскански замък от XVI век, където родителите й споделят страстта си към италианските вили, градини и водят философски разговори. Изпращат дъщеря си да учи в Швейцария, а после и в Париж, за да получи диплома по история на изкуството. Когато завършва, Марела се присъединява към тенденцията дъщерите на бившите аристократи да се реализират в модната индустрия и заминава за Ню Йорк, където стажува при Ървин Блумфелд, а година по-късно се връща, за да работи в италианско модно списание. Кратката й кариера обаче приключва, защото се жени за най-желания ерген в Италия – Джани Анели, собственика на концерна FIAT.
Двамата с Джани са доста различни – неговите родители умират млади, той се грижи за по-малките си шест братя и сестри и води абсурно показен живот. Когато се женят с Марела, той е на 32 години и води „dolce vita“ на n-та степен – луксозни яхти, състезателни коли и бляскави партита. Марела е от съвсем друго тесто – аристократична, сдържана, интелектуална и има нужда от този живот, но не и да се удави в него. Ето защо, след сватбата известно време не може да реши какво да прави с живота си и първите месеци прекарва в четене на френски романи.
Джани обаче има по-конкретна идея – някой трябва да стопанисва и да се грижи за несметните богатства и лайфстайла на фамилията. Ето защо запознава Марела с графиня Волпи – венецианска светска лъвица и организаторка на балове, която дава на Марела уроци за това как да бъде перфектната съпруга и икономка. В обучението й влизат най-различни важни умения за домашния живот – да направи меню за вечеря, да наема най-добрите готвачи, да се облича добре, да контролира персонала, да не пести пари за най-отбраните вина, в кой ъгъл на салфетката трябва да бъдат избродирани инициалите на фамилията и още безброй други детайли.
И Марела се научава. Организира живота във вилата им във Вилар–Пероза (близо до Торино), където семейството живее, по идеалния начин. Денем къщата е пълна с приятели на децата им Маргерита и Едуардо, както и всички роднини и гости, които по цял ден имат нужда от внимание и обслужване, а, когато наближи вечерта и момента Джани Анели да се прибере от работа с хеликоптера си, целият хаос изчезва, тревата е сресана, персоналът е закопчал яките догоре, за да се проведе ежедневния парад по посрещането му с Марела, облечена като жива магия на входа. След посрещането на съпруга й, той лично одобрява финалните щрихи за вечерята.
Но Марела не води изолирано съществуване във Вилар-Пероза. Семейството има лайфстайл, който може да е и приказка от 1001 нощ. В началото на лятото са на френската Ривиера, през есента в Ню Йорк а през зимата в Сейнт Мориц, като не броим времето, когато са на яхта из Средиземноморието, където компания им правят хора като Джон и Джаки Кенеди.
Марела е красива, изящна, стройна и много аристократична жена и се превръща в икона на стила. Списанията се надпреварват за вниманието й и я снимат само хора от калибъра на Ричард Аведон, Ървинг Пен и Анди Уорхол.
Благодарение на един портрет на Аведон, където дългата шия на Марела е особено добре подчертана, тя се прочува като „Лебедът“. Но за това прозвище има и друга причина. Труман Капоти е сред доверените приятели на Марела Анели и тя с години го смята за много близък. Проблемът между тях възниква, когато тя разбира, че Капоти има цяла колекция доверени приятелки от висшите кръгове, чиито тайни събира, за да издаде книга. Нарича ги „моите лебеди“, а нея „най-красивия сред моите лебеди, който трябва да е на витрината на Tiffany“.
Семейство Анели нямат нужда от хотели, защото в повечето случаи отсядат в собствени къщи, вили и апартаменти. Една от големите заслуги на Марела е именно поддържането, обновяването на дизайните и декорите на безбройните им имоти. Действително, когато се говори за тях, се говори за „римските апартаменти“ или „торинските апартаменти“ и т.н. В това отношение Марела е на мястото си, защото има и културните натрупвания и образованието, и възможностите да има най-хубавото.
Първите й творби са фамилните къщи на клана Анели – Villa Frescot в Торино и имението им във Вилар-Пероза. Тъй като това са исторически места, а Джани е много консервативен, тя променя много фино интериора, като не нарушава спомените на съпруга си. За Вилар-Пероза се обръща към Сивън Будин, който помага на Жаклин Кенеди да префасонира Белия дом. Паркът е освежен от английския ландшафтен архитект Ръсел Пейдж. За друг семеен имот – Palazzo Villa, Марела разработва сама колекция тъкани, основани на традиционните за Пиемонт орнаменти от XVIII и XIX век. Колекцията й е толкова успешна, че Густав Зюмстег, на когото ги поръчва, я моли да продължи да работи и през 1977 година Марела Анели получава престижна награда за дизайн.
Втората страст на Анели е колекционерството. В края на 60-те години колекцията им съвременно изкуство е толкова голяма, че решават да построят отделна къща само за нея. Така до Villa Frescot се появява Villa Bona, която е пълна противоположност на това, което фамилията притежава. Марела най-после получава шанса да изгради нещо от нулата, без да се съобразява с историята и така фон на творбите са мебели от Лудвиг ван дер Рое, Ееро Саариен и др. Когато и това пространство не е достатъчно за колекцията им, Анели строят друга къща в Милано, по проект на Гае Ауленти.
През 70-те години Анели посещават все по-често Ню Йорк, защото Марела смята, че това е времето, когато всичко интересно в изкуството се случва там. През 1980 година купуват апартамент на Парк Авеню, за който работи с двама дизйнери, единият от които е Питър Марино, когото тя на практика открива.
През 2003 година, след смъртта на Джани, 76-годишната Марела Анели внезапно решава да се премести в Мароко и се настанява във вила Ain Kassimou, построена в края на XIX век за дъщерята на Лев Толстой, а от 80-те принадлежи на Hermès. Тук Марела посвещава цялтоо си време за развиването на градината, за което й помага ландшафтния дизанйер Мадисън Кокс.
„От всички градини, по които съм работила, Ain Kassimou се приближава най-много до представата ми за щастие. Когато се скитам тук въображението ме отвежда в градината на моето дестство във Флоренция. Събуждам се посред нощ и излизам в градината ми. Осъзнах, че градините дишат и живеят точно както ние. Работата по градината не може да бъде завършена, както животът никога не може да бъде завършен“.
Марела Анели умира на 91-годишна възраст през 2019 година в Торино.
Comments