Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Ученичка на Матис и протеже на Пол Поаре, модел на Модилияни, несбъдната любов на Анри Русо, който напразно й предлага сърцето си, художничка, рисувала Жан Кокто и Пикасо, домакиня на столова за бедстващи художници, в която си дават среща Пикасо, Модилияни, Кислинг, Фудзита и много други, рускинята Мари Василеф е една от най-влиятелните фигури в художествения живот на Париж през 20-те, а ателието й и до днес е открито художествено пространство, продължаващо мисията й.
Родена е в Смоленск през 1884 година, а през 1905 година заминава да учи в Париж със стипендия от императрицата Мария Фьодоровна. В Париж Мария Василева става Мари Василеф и съдбата й завинаги остава свързана с този град. Нейното ателие на улица дьо Ман 21 до гара Монпарнас през 20-те години е известно на всички художници. Мари живее там от 1910 година и бързо се прочува със своето гостоприемство и весел нрав. През 1909 година тя все още живее в пансион заедно със Соня Делоне, а след това е една от първите жени, обучаващи се в академията на Матис. През 1911 година Мари Василеф превръща своето ателие в руски клуб, който е нещо като школа по изкуствата, но без строги канони в обучението, а през 1915 година, по време на войната, прави столова за бедстващи художници, където срещу съвсем символична сума може да се получи топъл обяд и чаша вино.
През 20-те години на миналия век Василеф е душата на всяка компания – на изложбите оценяват високо ярките цветове и специфичния стил на колажите и картините й, на празненствата тя танцува неуморно и дори предсказва бъдещето – доста ексцентрично и неочаквано. Под покровителството на Пол Поаре тя прави кукли, които са много популярни и те в най-голяма степен изразяват нейните руски корени. През 1916 година тя прави кукли, които са всъщност знаменитите й приятели – Анри Матис, Гийом Аполинер, Пабло Пикасо и други. Близките й я наричат „добрият дух на Монпарнас“.
Париж в края на ХІХ и началото на ХХ век е удивително място – докато в другите страни в Европа жените не могат да получат академично образование в областта на изкуствата, във Франция те имат тази възможност и това им отрежда важно място сред звездите на Монпарнас, благодарение на които той става център на изкуствата за цяла Европа. Мари Василеф е именно една от тези жени – тя учи в академията Ла Палет, а след това прави и собствената си школа, за която й помага Пол Поаре. При нея учи например скулпторката Хана Орлова, която Модилияни нарича „дъщерята на Рафаел“.
Когато пристига в Париж, Мари е дребна, старомодно облечена и се различава от французойките. Да се адаптира и да стане истинска парижанка е трудно за нея. Както много художници тогава, Мари също се захваща с много неща едновременно – тя проектира мебели, рисува стенописи, бродира, рисува, прави кукли. Работи до самия си край, в дом за престарели художници край Париж.
В каталога за посмъртната й изложба нейният приятел, критикът Андре Салмон пише, че най-удивителното у Мари Василеф е огромния контраст между онова, което хората виждат – енергична, ексцентрична и весела жена и онова, което е тя всъщност – безкрайно самотна, влюбена в ренесансовите картини и посветена на изкуството душа. Душата на Монпарнас.
Comments