Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Любима дъщеря и най-талантлива ученичка на своя баща, великия Тинторето, Мариета Робусти е наричана Ла Тинторета, за да се подчертае близката връзка с баща й и принадлежността към неговата школа.
Родена е вероятно през 1560 година във Венеция, където прекарва целия си живот. Тя е най-голямото и най-любимото от осемте деца на Тинторето. До 15 годишна баща й я облича в мъжки дрехи, за да може да го придружава навсякъде, като я учи да рисува от съвсем малка, седнала в скута му. Тя, заедно с двама от братята си – Доменико и Марко, работи в ателието на баща си и овладява до съвършенство неговите умения, като се прочува особено много с портретите си на знатни венецианци, в които ясно личи семейната школа. Днес е трудно да се определи нейният принос в картините, рисувани в ателието на баща й, тъй като двамата имат идентичен стил.
Почти сигурно е, че тя е единствената жена в ателието и се смята, че е участвала в повечето поръчки, които Тинторето изпълнява, включително декорацията на местната църква Madonna dell’Orto. Нейната сила са портретите, така че тя вероятно не е рисувала фона, а фигурите. Уменията й на портретист са известни и ценени в Европа, като в различни периоди Фердинанд Австрийски, император Максимилиан ІІ и испанският крал Филип ІІ я канят за придворен художник, но баща й отказва от нейно име, тъй като не иска да се разделя с любимата си дъщеря.
Основните сведения за живота на Тинторета са от биографите на баща й Карло Ридолфи и Рафаело Боргини, затова е обяснимо, че се знае много за голямата му любов към нея и тяхната близост, но не и за творчеството й и нарисуваните лично от нея произведения. Биографите подчертават големия й талант, равен с този на баща й.
Тинторето лично урежда брака на Мариета, за да е сигурен, че тя няма да го напусне. През 1578 година той я омъжва за бижутера Марио Аугусти, като условието е тя да продължи да живее в бащината си къща до смъртта на Тинторето. За съжаление през 1590 година, на 30-годишна възраст, Мариета умира при раждане. Тинторето е съсипан, биографите му описват в детайли как той плаче горчиво и така и не се съвзема от загубата, като умира четири години по-късно.
След смъртта на Мариета качеството на творбите на Тинторето се влошава чувствително и обикновено това се обяснява с огромната му мъка по любимата му дъщеря, но е напълно възможно да се дължи и на липсата на най-талантливия асистент в работата му.
Най-известната запазена творба на Тинторета е нейният автопортрет с мадригал, който се намира в галерия Уфици.
Това е и единствената нейна картина, чието авторство никога не е подлагано на съмнение. Известно е, че тя е била добре образована музикално, пеела и свирела на няколко инструмента, като понякога развличала моделите си с песни докато ги рисува. Мадригалът в ръцете й е написан от Филипе Вердело, бащата на италианския мадригал, а текстът гласи: „Любима, аз изгарям от любов към теб и ти дори не вярваш“. Заради това се предполага, че картината е нарисувана за мъж, най-вероятно съпруга й. Има още няколко картини, за които се знае, че са на Мариета, но вероятно други все още се приписват на баща й. Например през 20-те години на миналия век един от най-добрите портрети на Тинторето – „Мъж и момче“, намиращ се във Виена, се оказва нарисуван от Мариета, като при проучване на картината се вижда подпис с М.
След смъртта си Мариета Робусти става муза на романтичните художниците, които пресъздават легендата за талантливата дъщеря на Тинторето. Най-голямата похвала за нея е написана от съвременник, биографа на баща й Карло Ридолфи: „Мариета имаше блестящ ум, също като баща си. Тя рисуваше така, че дори мъжете бяха поразени от нейния талант.“ Тинторето и неговата Тинторета – еднакво талантливи, неразделни в творчеството си.
Kommentare