Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Марина Абрамович има една мечта преди да напусне този свят – да стане безсмъртна. На това са посветени творческите й амбиции и проекти в последните години.
Марина обича да експериментира с възможностите на технологиите – не само новите, но и най-старите технологии, с които разполагаме – нашето тяло, ум и дух. През 2019 година, заедно с продуцента Тод Екерт, тя прави в галерията Серпентин в Лондон първия пърформънс с добавена реалност с недвусмисленото име The Life, който е и първа крачка към нейния план да остане завинаги в живота на хората, които харесват изкуството й.
Мария Абрамович разказа за всичко това в разговор с Ханс Улрих Обрист и Тод Екерт, който галерията Серпентин подари на своите абонати по-рано тази седмица. Това е 24-тото им интервю, но първото в този формат. Дългият разговор между тях започва преди много години в един скоростен влак в Япония. Темата днес, десетилетия по-късно, са технологиите и смесената реалност като платформа за изкуство.
В началото са спомените на Марина от пристигането й в Холандия от родната Югославия и сблъсъка й с една напълно различна реалност. Тя се запознава с известна художничка и активистка на име Лорийн, която по онова време е със зелена коса, облича се само в бели дрехи и живее в бяла ферма, където отглежда само бели животни от всякакъв вид. Къщата й прилича на перманентна инсталация, цялата обкована в мед. Именно Лорийн запознава Далай Лама с Джоузеф Бойс и Анди Уорхол и провокира диалози помежду им. През 1989 година тя прави първата конференция, в която свързва изкуството с технологията, науката, икономиката и кани хора от най-различни области. Тогава изглежда, че това е някаква революция, в която всичко е възможно и се създава в момента и Марина е силно повлияна от тези нагласи.
Първият контакт на Марина Абрамович с технологиите и първият й опит е през 1973 година, преди цял един живот. Тогава неин приятел взима назаем видеокамера от Royal Academy of Arts в Лондон, като това е ужасно скъпа вещ и тя им е дадена само за един уикенд. Марина прави първия си филм през този уикенд, но за жалост е изгубила лентата. Проектът й се е казва „Телевизията е машина“ и е сниман работещ телевизор от всички страни, като най-много са я развълнували снежинките, защото те се появяват само на записа.
Първият й проект с виртуална реалност е в развитие в момента и е недовършен, защото крайната й цел е да има съвършен свой аватар.
Това означава например когато зрителят или човекът, попаднал в тази реалност, я пипне за ръката, да бъде моментално транспортиран на северния полюс при снеговете и ледовете, да е изплашен и да усети как се надига водата, колко е опасно и сам да поеме ангажимент, да се закълне какво самия той ще направи да спре затоплянето. И така с тази клетва да се върне обратно и да спаси не просто планетата, а конкретно човешко тяло – нейното.
Миналата година през февруари тя прави първата крачка този проект в галерията Серпентин. Те й дават ключ и тя всяка сутрин отключва галерията и на всеки посетител лично казва добро утро, а вечер се ръкува с всички за довиждане. Целта й е да създаде доверие и човешка близост с абсолютно всеки човек. Художникът обикновено присъства само на откриването, разказва Абрамович, а тя иска да е там за всеки. Тя работи в посока да направи това с VR и да бъде там за всеки, но с виртуален контакт. Това е и инсталацията й.
В галерията няма нищо освен черен кръг и очила за виртуална реалност. Когато посетителите – не повече от четирима наведнъж – сложат очилата, Марина застава пред всеки, лично.
Ефектът е много силен, много от посетителите плачат или са дълбоко развълнувани. Тод сравнява присъствието на Марина със слънце и това не е случайно. Тя обожава Тесла и неговата философия, че сме направени от светлина и се превръщаме в светлина след смъртта си. Ето така иска да остане и тя – не като в игрите с някаква сложно нарисувана реалност, а като просто присъствие от светлина.
Това е бъдещето на пърформънса, казва Марина Абрамович. Пърформънсът е такова особено изкуство, което е възможно само ако артистът присъства.
Всяко друго изкуство има завършена творба – картина, скулптура, обект. В пърформънса самото присъствие е творба и затова то няма край. Артистът трябва да е там, това е като някакъв безкраен изгрев или залез – перманентно състояние на красота, на екстаз.
Мечтата й е да бъде виртуално присъстваща за всеки човек, който пожелае да общува с нея, да разменя с него енергия и светлина. Само с едни очила и стол скоро ще може да присъства при всеки, поне това е амбицията й – нейната и на Тод. За нея личното присъствие и виртуалното са различни и не се заместват едно с друго, така че ситуацията с пандемията не я кара да премине от живи към виртуални пърформънси. В момента прави само вторите, но щом може, ще се върне и като присъствие.
Плановете на Марина Абрамович са да прави пърформънси докато умре (очевидно и след това) – тя признава, че като млада е имала убийствени пристъпи на мигрена, но никога не е отлагала ангажиментите си, дори ако е чувствала, че няма да издържи физически или е припадала. Планът й е всяка държава да се управлява от трима души, за да не се допуска един човек да взима решения и те да са грешни. Мечтата на живота й – да работи с Дейвид Линч.
На 5-и декември по канала SkyArt Марина Абрамович ще представи 64 пърформънс артисти от 32 страни на възраст от 22 до 90 години. От телевизията са й дали карт бланш и тя иска да покаже възможно най-много, като засега има около осем часа проекти. Част от тези творци със сигурност ще станат известни благодарение на Марина Абрамович. И това е форма на безсмъртие.
Comments