Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Зад всеки велик мъж седи една жена, а Мария Салвати седи зад цяла династия и то не коя да е – благодарение на нейните усилия Медичите са съхранени като могъщ и известен род.
Портретът й, нарисуван от Понтормо (Якопо Каручи, известен с името на родното си място Понторме) има дълга и интересна съдба. На него Мария е нарисувана в траурно облекло, както на повечето си официални портрети, тъй като тя рано остава вдовица. Съпругът й Джовани деле Банде Нере де Медичи умира през 1526 година.
Момиченцето пред нея е Джулия, едно от незаконните деца на Алесандро де Медичи. По традицията, установена в дома на Медичите, незаконните деца се отглеждат наравно с другите. Бащата на малката Джулия е убит и тя е отгледана в дома на Мария, заедно с няколко други законно и незаконно родени деца на Медичите.
През ХІХ век картината е продадена и идентичността на нарисуваните на нея фигури се изгубва. Има хипотеза, че просто дилърът, който я продава в края на ХІХ век преценява, че по-лесно ще я продаде с по-известно име и е обявено, че на картината е нарисувана Витория Колона – известна ренесансова поетеса, вдовица и приятелка на Микеланджело. Проблемът е, че Колона няма деца и момиченцето на картината е заличено. През 1902 година Хенри Уолтърс купува картината, като през 1931 година колекцията му е завещана на град Балтимор и картината попада в едноименната галерия. През 1937 година е извършена реставрация и почистване на картината и при рентгеновия преглед се вижда, че под горния слой боя има нарисувано дете. Дълги години се смята, че това дете е единственото дете на Мария Салвати – Козимо де Медичи, великият херцог на Тоскана. Картината е поръчана от него и е логично той да е нарисуван с майка си, която винаги е почитал дълбоко и която го отглежда сама след смъртта на баща му. Разбира се детето на картината видимо е момиченце, с женски дрехи и прическа. Едва през 90-те години на миналия век изкуствоведът Габриел Лангдън доказва, че това е Джулия и хипотезата му е потвърдена от множество анализи. Бащата на малката Джулия, Алесандро Медичи, е от африканско потекло и така това е първият портрет в европейското изкуство, на който е изобразено дете с африкански корени.
Мария Салвати се ражда през 1499 година в семейството на банкера Якопо Салвати и Лукреция де Медичи – най-голямата дъщеря на Лоренцо Великолепния. С бъдещия си мъж Мария се запознава на 10-годишна възраст, когато баща й става негов настойник по молба на майка му Катерина Сфорца, която е затворена от Чезаре Борджия в тъмница в Рим. Животът на Мария Салвати изобщо минава в сянката на драматичната съдба на рода Медичи – те са изгонени от Флоренция през 1494 година, много трудно и чак през 1523 година папа Климент VІІ възкачва на престола херцог Алесандро де Медичи, за когото се твърди, че е негов незаконен син. Бракът на Мария и Джовани Медичи има важната задача да обедини двата клона на рода Медичи – дядовците на младоженците са братовчеди. Основният клон на Медичите няма законни наследници, самият Алесандро е незаконно роден, както и децата му.
Съпругът на Мария Джовани деле Банде Нере е войн по душа и професия, неговата конница, наречена „черните отряди“, е легендарна колкото предводителя си. Джовани не носи никакви военни отличия или знаци на бойното поле, той винаги е отпред на конницата и отзад на пехотата, хората си преценява само по тяхната доблест и е абсолютно безстрашен. Двамата с Мария имат десет годишен брак, в който прекарват заедно броени дни и е цяло чудо, че успява да им се роди едно дете – Козимо. Мария управлява делата на семейството съвсем сама, тя често пише на мъжа си, но той не й отговаря, така че тя взима сама всички решения, включително погасява дълговете на съпруга си. На 28 години Джовани е ранен и умира от отравяне на кръвта. Мария остава вдовица на 27 години, с девет годишно дете. Тя отказва да се омъжи повторно и се посвещава на възпитанието на наследника на Медичите. Мария Салвати няма много средства, но това не я спира да възпита сина си като достоен наследник на най-великия род. Козимо получава най-доброто образование, както военно, така и цивилно, майка му го изпраща на пътувания в свитата на херцог Алесандро, за да усвои съответните маниери. С всичките си действия Мария показва, че Козимо е единствената надежда на династията и на Флоренция изобщо. Когато Козимо се възцарява на престола след убийството на Алесандро и става първия Велик херцог на Тоскана, Мария може да се оттегли доволна. Тя напуска палацо Векио и живее във вилата на Медичи в Требия. Там тя отглежда децата на Медичите – малката Бия, родена като незаконно дете на Козимо когато той е 16 годишен, Джулия – незаконно дете на Алесандро, децата на Козимо от Елеонора от Толедо – Мария Медичи, престолонаследника Франческо, любимата й внучка Изабела и Джовани.
Мария Салвати умира на 44 години от сифилис, с който я е заразил покойния й мъж. Всички деца, които тя отглежда и оцеляват, стават типични Медичи – горди и амбициозни. Родът Медичи оцелява и процъфтява, а на портрета на Мария Салвати с Джулия преплетените им ръце символизират любов, но и политическа сила – сплотеност и защитеност за всички от рода Медичи, под крилото на първата велика сред Медичите.
Comments