Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Лоренцо Липи, Портрет на жена с маска и нар, 1650 г.
В музея в Анже има една картина на Лоренцо Липи от 1650 година, на която е нарисувал портрет на млада жена, държаща маска. В картината има малко елементи, но те разказват история или по-точно много истории, подобно карти, които могат да се комбинират по безкрайни начини.
Облечена е в синя рокля, раменете й са покрити с прозрачен шал, косата е прибрана в кърпа. В дясната си ръка държи маска, а в лявата зрял нар. Лицето й е безизразно, но ни гледа отгоре като осъзната, важна и самодостатъчна жена, а безименният й пръст покрива устните на маската, сякаш да не издаде нещо.
В сравнение с бледото й лице, маската изглежда далеч по-жива – има розов тен, червени устни и страни. Очите обаче са празни, черни дупки, защото всичко е само измама. Самата маска е символ на лъжата, на фалшифицирането на живот, на прикриването на истината. Затова картината се казва и „Алегория на симулацията“, разказ за истината и измислицата.
Третият елемент, нарът, разказва съвсем друга история. В религигиозното му значение, семената са символ на сплотеността на църквата, а червеният сок е кръвта на мъчениците. В другото му значение, нарът е свързан с мита за Персефона, красиво момиче, дъщеря на богинята на реколтата Деметра. Персефона е отвлечена от Хедес, богът на подземния свят. След като изяжда шест зърна, въпреки забраната, тя е принудена да се омъжи за него и да прекарва с него поне по шест месеца в годината – безплодният период на земята.
Лоренцо Липи е заложил една (или много повече) загадка – как да го разбираме този нар, като символ на църквата или като на смъртта и раждането на нещо от лъжа? А може да няма изобщо такъв въпрос, а да символизира фалшив външен вид, защото е плод, „скрит“ зад кожена, грозна и негодна за ядене кора. В крайна сметка това е също маскиране.
Флорентинецът Лоренцо Липи е любител на културата, театъра, сатирата и шегите, игрите на думи, игрите на карти и е толкова увлечен, че пише цяла поема, базирана на пословици и идиоми. По същото време, когато рисува картината (1650), е силно запленен от алегориите на лъжите и дори изнася лекция, посветена на симулацията и лъжата.
Още една карта. Салвадор Роза, приятел на Липи (с когото споделят еднакви интереси, вкус към шегите и импровизациите), рисува много подобна картина по отношение на обстановката – „Алегория на Комедията“, защото, знаем, маските са свързани и с театъра. На нея се вижда Платон, държащ маска. Препратката към театъра автоматично се прехвърля и върху картината на Липи, тази жена може да е Мелпомена, музата на трагичната поезия, която обикновено се изобразяа с маска в ръка. Нарът се вписва, защото Мелпомена харесва погребалните, екзистенцистенциални теми и най-вече тези за смъртта. Но едва ли е Мелпомена. Тази къдрица, която се е изплъзнала от кърпата за глава е волност, живот и сексуалност, която Мелпомена няма. А това е още една карта... На пръв поглед маската и нара нямат нищо общо, но всъщност имат – и двете са "черупки", които могат да скрият смъртта или живота, или истината от лъжата, както предпочитате.
Аз лично виждам и нещо друго, освен описаното за тази картина – едно момиче, което познава силата си и знае как да я прикрие или покаже, струва ми се, че е наясно с женствеността си като оръжие, разбира, че ролята й в живота изисква да ползва и маска. Гледа ни отгоре, има характер, вероятно и мнение. А това ми е напълно достатъчно, за да харесам и запомня портрет на жена от XVII век.
Comments