Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Остроумна, с шумен смях и собствено мнение, Мериън Махони Грифин е уникална фигура за края на ХІХ век. Една от първите жени, завършили архитектура в Масачузетския технологичен институт (МИТ), тя постъпва на работа при Франк Лойд Райт скоро след това и става най-големия му frenemy. Тази дума, образувана от „приятел“ и „враг“, характеризира добре отношенията между двамата. Тя никога не му отстъпва, той държи на своето, но когато решава да се пресели в Европа й предлага тя да стане водещ архитект на бюрото. Мериън му отказва. Днес се смята, че ролята й за имиджа на Франк Лойд Райт е значителна, както и за успеха на съпруга й Уолтър Бърли Грифин и влиянието й върху архитекти като Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие.
Родена е през 1871 година в Чикаго, баща й Джеремая е от Корк и е поет, учител и журналист, майка й Клара е учителка. Баща й умира рано, а Клара става директор на училище и развива активна социална дейност, борейки се за избирателни права за жените и равни права на труд. Това безспорно има влияние върху изборите на дъщеря й. Мериън има ясен спомен от пожара в Чикаго през 1880 година и как майка й я носи, бягайки от пламъците. Семейството се установява в Уинетка, заедно с още стотици други бежанци и това много бързо променя ландшафта с новопоявилите се десетки нови къщи. Това очарова малката Мериън и заедно с решението на братовчед й Дуайт Пъркинс да учи архитектура, бъдещето й е решено.
Мериън Махони е едва втората жена в историята на МИТ, завършила архитектура, като следването й е платено от други две жени – богатите и влиятелни майка и дъщеря Мери и Ана Уилмарт от Чикаго.
Не може да се каже, че следването е лесно за Мериън, обстоятелствата са такива, че тя непрекъснато се колебае и е известно, че научният й ръководител я убеждава да довърши образованието си. Във факултетите на МИТ има само няколко жени по онова време и те остават приятелки до края на живота си, като водят активна кореспонденция над 40 години. След дипломирането си Мериън става първата жена – лицензиран архитект в щата Илинойс и започва да работи с братовчед си.
Трябва да се отбележи, че Мериън е от архитектите, които работят добре в екип и поради ред причини приживе тя никога не налага името си със собствени проекти. Социалната среда също е такава, че нейната работа се приема като продължение на тази на мъжете й – творческия й партньор Франк Лойд Райт и житейския Уолтър Бърли Грифин.
Първото работно място на Мериън е Стайнуей хол в Чикаго, където имат офиси много архитекти, сред които братовчед й Дуейн и Франк Лойд Райт. Последният наема Мериън в момента, в който може да си позволи да й плаща, през 1895 година, и всъщност Мериън е не просто първата жена в екипа му, както пише на повечето места, тя е изобщо първият му служител. Колегите им си спомнят, че тя никога не отстъпва на шефа си, винаги е в добро настроение и всички чакат кога Мериън ще дойде в офиса, защото това прави деня по-забавен.
В продължение на 15 години Мериън прави проекти на сгради, стъклописи, мебели, осветителни тела, стенописи и мозайки, рисува и илюстрира проектите на Райт.
Именно последното е най-голямата й заслуга. Ако името на Райт извиква днес в представите на хората основно красиви рисунки на сгради, то те почти сигурно са рисувани от Мериън, само че никой не го знае. В началото на миналия век начинът, по който Мериън започва да рисува проектираните сгради, на красиви акварели, повлияни от японското изкуство, е изобщо революционен в архитектурата. Франк Лойд Райт се прочува именно с тези рисунки и литографии, като албумът Wasmuth Portfolio го прави световно известен. Рисунките в него са на Мериън Грифин. Нейните красиви илюстрации имат голямо влияние върху Май Ван дер Рое и Льо Корбюзие. Скоро това става обичайният начин да се представят сградите за всички архитекти, стилът на Мериън е общоприет и съответно никой не помни коя е авторката.
Франк Лойд Райт има навика да говори за сътрудниците си като за „асистенти“, включително и за Мериън. Едва синът му по-късно признава, че работата на баща му би била невъзможна без приноса на най-близките му колеги. Мериън е приятелка на съпругата на Райт – Катрин и освен служебно, е свързана със семейството и емоционално. Когато Райт решава да замине за Европа през 1909 година, той й предлага да поеме ръководството на архитектурното му бюро. Мериън му отговаря директно, че това ще й донесе само главоболия и му отказва. Мъдро решение – в последствие се оказва, че Райт е получил в аванс повечето пари за проектите, които оставя недовършени и колегите му се чудят как да ги изпълнят. В частност на Мериън се пада имението на Хенри Форд в Диърборн, както и още два проекта. Освен това Райт изоставя жена си и това става повод за първия тежък конфликт между него и Мериън.
По време на работата си за Райт Мериън се сближава с друг от архитектите – Уолтър Бърли Грифин – и когато той решава да се отдели и да работи сам, тя си тръгва с него. По това време Мериън е на 40 години, отдавна преминала приличната възраст за женене. Грифин е пет години по-млад от нея, постепенно двамата започват романтична връзка и през 1911 година се женят. В мемоарите си тя казва, че напълно се е претопила в него. Изборът й отново, както с Райт, е да застане в подкрепа на мъжа до нея. Райт е разярен от тяхното напускане и заявява, че Грифин не струва нищо като архитект.
Има много спекулации дали всъщност успехите на Грифин не се дължат на Мериън – тя е по-възрастна, по-добре образована и със сигурност по-талантлив художник. Именно благодарение на нейните рисунки Грифин печели конкурса за план на град Канбера – новата столица на Австралия. Райт казва по този повод, че Грифин е посредствен архитект, а Мериън е просто чертожничка. Това става последния конфликт между тях.
Семейство Грифин се местят в Австралия, където работят по реализиране на проекта, след това отиват в Индия, където по техен проект се строи библиотека. В Индия Уолтър внезапно умира от перитонит и през 1937 година Мериън остава вдовица. Тя се връща в Чикаго и никога повече не работи като архитект. Живее със сестра си и рисува голям стенопис в училището, където сестра й е учителка. Освен това пише спомени и се опитва да класифицира и опише наследството на Уолтър.
Мериън Махони Грифин умира на 90 години в бедност, прахът й е разпръснат незнайно къде и от нея има останала само паметна плоча в Чикаго, на която пише:
„Нейните изключителни рисунки помогнаха на Райт да стане известен.“.
Дори посмъртно тя остава свързана с него. В Австралия са по-справедливи с Грифин и на нейно име се връчва награда за постижения на жени в областта на архитектурата
Comments