Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
„Вечерта на лятното слънцестоене“ Едуард Хюз, 1908
Денят на лятното слънцестоене е обгърнат в легендите и аурата на мистицизма. Тогава мечтите срещат реалността и различни духове, феи и вълшебни същества излизат от скривалищата си, за да срещнат човешкия свят. Това виждаме на тази картина – горска фея, която събира с мелодията на вълшебната си флейта малките горски елфи, които идват със своите фенери като светулки в лятната нощ, за да празнуват.
Този сюжет е много подходящ за прерафаелитите, чийто късен представител е художникът Едуард Хюз. Хюз нарича произведението си „Вечерта на лятното слънцестоене" и разбира се се вдъхновява от древната митология и английската литература. В британското изкуство сюжетите, свързани с нощта на лятното слънцестоене са много разпространени.
Едуард Робърт Хюз започва кариерата си сред прерафаелитите. Повечето му картини отразяват символизма, а картините му са акварелни. Хюз е перфекционист, подобно на всички останали прерафаелити, които рисуват всеки мъничък детайл с огромна точност. Ако се загледате в картината, ще видите колко живо е отразен всеки детайл на всяка тревичка, която е като жива. Това старание върви ръка за ръка с много щателни проучвания, месеци и месеци изучаване не само на литературата (голяма част от работата на Хюз се основава върху шекспирови теми), но и по ботаника например. Светлината в картината показва, че не е нощ, а късна вечер.
Картината напомня „Сън в лятна нощ“ на Шекспир – младите любовници, вълшебната нощ. Младото момиче би могло и да е една от мечтаещите да попаднат в кръг от феи, танцуващи около нея. Нетърпеливо се е навела към тях, за да разбере за какво си говорят, не изглежда уплашена, а по-скоро намерила ги.
В тази магическа нощ се казват пожелания за истинска любов. Романтичен повод за празник не само в тази, но и във всяка лятна нощ, нали?
Comments