Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Като всяко бебе и току що роденият Христос се протяга единствено към майка си Дева Мария, без да обръща внимание на тримата влъхви вляво, нито на овчарите вдясно. А пък Йосиф седи на земята до детето, може би заспал или го съзерцава, а лицето му не се вижда. Над младенеца в небесен танц са се хванали 12 ангела, държащи маслинови клонки, оплетени със свитъци с окачени за тях корони. На преден план три двойки ангели се прегръщат, а в краката им през процепите в камъка към подземния свят са се насочили седем грозни дявола.
По време на Ренесанса изкуството среща земното и небесното, и е обичайно да се изобразяват по този начин сцени от различни измерения на едно място. Такава е и картината „Мистичното рождество“ на Ботичели, която е единствената подписана от него картина. Ботичели е оставя и надпис на гръцки в горната част, в който казва, че той, Алесандро, в края на 1500 г., време на беди за Италия, е нарисувал тази картина, която изобразява XI глава на Откровението на Йоан, във втората беда на Апокалипсиса, по време на освобождаването на дявола за три години и половина, след което ще бъде вързан и погребан в XII глава, както е показано на тази картина. Ако се чувствате объркани от това обяснение и защо ужасни разкази са обвързани със сцената на Рождество, имате право. От една страна Дева Мария и Христос са нарисувани по средновековната традиция, но от друга Ботичели смесва библейските сюжети с драмите и вълненията на реалния живот, и оставя едно угнетено чувство у зрителя. Предполага се, че в този период художникът е под силното влияние на фанатичния проповедник Савонарола т.е много бурно време и за самата Флоренция. Един от признаците, че Ботичели е под влиянието на Савонарола в този последен период от живота си (умира през 1510 г.) е, че на свитъците, които свързват ангелите, имат надписи (изчезнали с времето, но разчетени с помощта на технологиии), където е цитирана известна проповед на Савонарола за 12-те привилегии на Девата.
Днес малцина забелязват тези апокалиптични думи или им отдават значение, но картината си остава далеч от празнична, въпреки тържествуващите ангели, облечени в цветовете на вярата, надеждата и милосърдието, танца и самия привиден повод. Ботичели сякаш е бил затормозен от тревожност – например безпомощното дете лежи върху постелка, която напомня плащеницата, в която един ден ще бъде увито тялото му, а пещерата, в която се развива действието, напомня гроба му. Картината е завършана през 1501 година в разцвета на Ренесанса, но остава непозната до XIX век. Невероятно, но самият Ботичели не е бил известен художник дотогава изобщо, така че, когато англичанинът Уилям Йънг Отли вижда картината окачена във вила Алдобрандини във Флоренция, я купува за „жълти стотинки“. След смъртта му вещите и колекцията му са разпродадени на търг и „Мистичното Рождество“ е закупено за 80 паунда от Уилям Фулър Мейтланд. След неговата смърт е купена от Националната галерия в Лондон, която по това време купува всякакъв „Ренесанс“, стига да може да се потвърди произход и автентичност. Цената вече е по-висока, 1200 паунда.
Едва по-късно хората научават и за самия Ботичели, който се превръща в култовата фигура, която е и днес, и името на картината е дадено тогава от Джон Ръскин, който я вижда в Лондон и я нарича „Мистичното Рождество“.