Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимка: © Ex Nihilo Kare/Imdb
Тя е на 70 и изглежда точно на толкова – прекрасна възрастна жена с бръчки, петна по ръцете и понаедряла около талията. Той е хубав мъж на 45 и е влюбен в нея. Истории като тази са толкова необикновени, че задължително са истински и така е и в този случай – последният филм на Фани Ардан е създаден по истинска история и главната героиня в нея не успява да види завършения филм, но дава благословията си. Кой не би я дал ако ролята му ще се изпълнява от Фани Ардан.
Режисьорката Карин Тардю разказва, че пътят към екрана на този филм е дълъг, но веднъж стигнал до Фани Ардан всичко друго е станало по-лесно. Фани Ардан никога не гледа филмите си след като са завършени, но е дала разрешение да я снимат съвсем отблизо и да изглежда абсолютно уязвима, възрастна, да покажат ръцете й, торбичките под очите, бръчките, цялата красота на нейното безсмъртие. Защото в определени моменти и на определена светлина Фани Ардан все още е магически красива, най-прекрасната жена на света. И през цялото време, във всеки един момент, тя е абсолютно самодостатъчна, великолепна, съвършена в своята самота. Никоя друга жена на 70 не може да излъчва това, да няма и миг съмнение, че всеки мъж ще се влюби в нея – на 45 , на 85 или на 25 години.
Тук слагам лирично отклонение за песента на Divine Comedi “A Lady of a Certain Age”, която звучи в апогея на любовната история във филма. На света няма по-велика песен, написана за жена на 70 години и съм абсолютно сигурна, че биографията на Шона, героинята на Фани Ардан, е променена специално, за да е родена в Англия и да отговаря на текста на песента.
И така, Шона е архитект, някога успешна и известна, сега е просто една елегантна французойка с чаровна и невротична дъщеря и голяма внучка. Шона живее спокойно в своя малък парижки апартамент и в старата къща в Ирландия, където синът на най-добрата й приятелка я запознава със свой колега лекар. Изборът на Мелвил Пупо в ролята на Пиер е много добър – този любим на Франсоа Озон актьор е красив мъж с една деликатност, която страхотно му отива и прави историята още по-трогателна. Шона се притеснява, тя напълно разбира всички аспекти на „не трябва“ и „не е редно“. От друга страна въпросът не е само в любовта, а в неслучилото се в живота изобщо, в пропуснатите моменти, за които ни се дава шанс да се случат. Дори да е много късно – шанс е.
Много по френски това не е весела история, но пък е светла и красива. Никой освен французите не може да направи тези любови да са като плач през сълзи, едновременно трагични, но и безкрайно хубави. Целият филм е като песен и песента е тази – прекрасна е!