Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Идеалната ситуация – млада, красива, невинна жена е в зависима позиция от нагъл и безскрупулен мъж, който злоупотребява с нея по един или друг начин, най-малкото като й напомня за подчиненото й положение. Да влезе Харви Уайнстийн. Само че в живота ситуациите са по-сложни и изглежда, че движението MeToo предпочита да „филтрира“ само по-удобните и неоспорими на пръв поглед казуси. Затова никой вече не си спомня за херцогинята на Аргайл – една от първите жертви на мъжкия шовинизъм в този му вид, който днес се изобличава като напълно недопустим.
Историята й може да започне така – през 1933 година движението в Лондон е блокирано за три часа, защото Маргарет Кембъл се омъжва. Маргарет е наследница на един от най-богатите хора в Шотландия, за красотата й пише навсякъде, роклята й е ушита от Норман Хартнел, който по-късно е дизайнер и на сватбената рокля на Елизабет ІІ, както и на тоалета за коронацията й. Сватбата на Маргарет е заснета с кинокамера и на старите, черно-бели, смешно забързани кадри се вижда, че огромният шлейф на роклята й се пренася по улицата не от мили дечица с букетчета, а от няколко сериозни на вид мъже, които са заети основно с това да разблъскват с лакти тълпата наоколо.
Тук отварям модна скоба. Роклята на Маргарет Кембъл, по мъж Суини, е една от най-красивите в колекцията на музея „Виктория и Албърт“. Тя е неизменна част от всички изложби на исторически сватбени рокли, но като всяка стара дреха е много деликатна. За транспортирането й са нужни седем човека и специално конструиран контейнер с дървени стойки, на които се закрепват роклята и шлейфа. В блога на музея има специална статия, която разказва тази история – как е измислен контейнера и как се опакова и транспортира роклята, стъпка по стъпка. Прилича на пренасяне на картина, но е доста по-сложно.
И така, през 1947 година Маргарет се развежда и няколко години по-късно се омъжва за херцога на Аргайл. За него това е трети брак. Маргарет е богата, известна, за нея пише навсякъде – главно защото между двата си брака е била любовница на повечето знаменити мъже от двете страни на океана. Херцогът има имение, но няма достатъчно пари и има нужда от средства, за да възстанови фамилния замък. Напълно стандартен сценарий, по който се сключват подобни бракове от векове.
Десетина години по-късно херцогът подава молба за развод. За да се подсигури и да не плати нищо на Маргарет, той влиза в спалнята й в нейно отсъствие, като разбива вратата, и открадва личния й архив, в който има снимки от доста интимен характер, на които присъства поне един чужд мъж. Мъжът е сниман така, че лицето му не се вижда и тази афера, наречена „мъжът без лице“, е една от големите загадки в жълтите вестници и до днес, а херцогинята неизменно е наричана The Dirty Duchess. Към снимките херцогът прилага и списък на любовниците на жена си, в който има 88 имена!
Да, херцогинята обича мъжете и по онова време това изобщо не звучи като комплимент. Същевременно никой в съда не реагира на абсолютно недопустимия начин, по който са придобити доказателствата срещу нея, нито се отхвърля почти смехотворния списък. Напротив – съдията си позволява неприлични коментари и непрофесионални квалификации по неин адрес. Едва в последните няколко години биографите на херцогинята заявяват, че на практика тя е една от първите жертви MeToo.
За отбелязване е, че херцогинята на Аргайл запазва пълно самообладание по време на процеса. До края на живота си Маргарет е любяща майка на децата си и красива жена с аристократична осанка и неизменните три реда перли – по тях я разпознават и на злополучните снимки.
В крайна сметка на прословутите награди „Златен глобус“, на които всички актриси се явиха облечени в черно в подкрепа на MeToo, можеха спокойно да се явят облечени в булчински рокли – в защита на Маргарет и на всички онези жени, която може и да не са били образцови съпруги, но са били жертви.