МОЙСЕЙ

Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova

Казват, че когато Микеланджело завършва своя Мойсей, го ударя с чука по коляното и възкликва: „Защо не говориш!?“. Не знам дали е вярно, но е логично. А Вазари толкова се възхищава на брадата на стареца, че казва, че е „по-скоро работа на четка, не на длето“.

Скулптурата е изваяна за гробницата на папа Юлий II. През 1505 година папата лично поръчва на Микеланджело да изготви проект за гробния му паметник, но поради „артистичен застой“ на Микеланджело работата се отлага десетки години – по-точно до 1544 година. Микеланджело е бил силно тревожен човек и в този период няма интерес да се занимава с „трагедията на погребението“, въпреки че му се налага да го прави с десетилетия. Биографът му Асканио Кондиви пише, че работата му е причинила безкрайни пречки, скърби и неприятности, а проектът претърпява най-различни промени и в крайна сметка Микеланджело доставя три статуи като най-известната е Мойсей, която обаче е толкова съвършена и толкова славна, че е напълно достатъчна, за да се почете погребението на папата.

Портрет на папа Юлий II от Рафаел

Когато е избран папа Юлий II, Микеланджело вече е достигнал висока слава, изваял е Давид и папата го кани в Рим. Това е предложение със силата на заповед, така че Микеланджело зарязва проектите си във Флоренция като поредицата на Дванадесетте апостоли за катедралата и монументалната фреска битката при Кишина за Палацо Векио, за да се присъедини в служба на един много, много амбициозен човек.

Юлий II е папа с огромен държавнически размах и умело преплита политиката в изкуството като се обгражда с най-великите живи художници, включително Браманте, а после и Рафаел с цел да възстанови Рим и властта на папата в имперски размери. На Микеланджело поставя задача да се заеме веднага с гробницата му, която в началото планира за базиликата Св. Петър. Дизайнът е одобрен веднага (1505), закупен и е мраморът, а Микеланджело получава 10 хиляди дуката.

Първият проект от 1505 година е описан и от Вазари, и от Кондиви (но с големи разминавания). Независимо от това става дума за колосална и много сложна архитектурна структура като само основата й е висока 8 метра. Нагоре конструкцията се стестнява като пирамида, като са планирани не по-малко от 40 статуи по-големи от естествения им размер, поместени свободно или в различни ниши. В дизайна на горния етаж са включени четири големи седнали фигури – Мойсей, св. Павел (защото двамата лично са били свидетели на божественото откровение), плюс две алегорични фигури на активния и сърцераздирателния живот. На върха – полегнала статуя на понтифика между два бронзови релефа ангели. Планът е тази гробница да се постави там, където е балдахинът на св. Петър в базиликата. Спорът за това какъв точно е бил проектът, тече и до ден днешен като последната вероятна възстановка е от 2018 година и няма почти нищо общо с описанията на Вазари и Кондиви.

Мраморните масиви в Карара, до днес се знаят точно кои са местата, от които са изрязвани блоковете за Микеланджело, като мястото, откъдето е изрязан Давид, в знак на почит повече никога не е използвано за добиване на мрамор. В началото Микеланджело се заема с голям ентусиазъм, но докато е в Карара, за да избере мрамора (което му отнема осем месеца), папските художници правят нещо като заговор срещу него – Браманте насочва вниманието на папата към негов проект и го убеждава, че да се строи гробница за жив човек е лоша поличба. Всъщност става дума за пари и пренасочване на средства, които дори за папата не са безкрайни. Така че, когато Микеланджело се връща през пролетта на 1506 година в Рим, неговият проект вече не е в центъра на папското внимание. Буонароти напразно се опитва да си уреди аудиенция, за да изясни отношенията и позицията си и, като вижда, че това не се случва, бяга от Рим. Петима папски пратеници го гонят, за да го разубедят и да се върне, но Микеланджело се приютява в любимата Флоренция и отказва. След много сложни дипломатически ходове и заплахи, включително от война, Микеланджело се връща в Рим, където се заема със Сикстинската капела. Една година по-късно папата умира (1513). Вторият проект за гробница на Юлий II вече е доста по-скромен. Най-съществената модификация е, че гробницата е облегната на стена, а броят на статуите е редуциран до тези, които са в директното полезрение. В договора на Микеланджело има и клауза да работи изключително по папския гробен паметник с максимален срок за изпълнение от седем години. Микеланджело работи горе-долу в срок като създава и още две статуи, които са в Лувъра (Умиращ роб и Бунтовнически роб) и Мойсей, който влиза в окончателната версия на гробницата.

Умиращият роб и бунтуващият се роб (1513)

След втория проект през годините Микеланджело прави още три, които лека полека намаляват още и още мащабите, води спорове с наследниците за пари и плащания, в изработването се включват други художници, а междувременно се сменят двама папи.

Разочарованията от спорове и интриги са толкова много, че през 1542-ра Микеланджело пише, че чувства как цялата му младост е загубена, обвързана с това погребение. Последният проект (шестият) се е отдалечил максимално от колосалния музей, замислен 40 години по-рано, но в центъра му стои неговия Мойсей.

Статуята заема централната позиция в долния регистър на паметника. Тя изразява тържествеността и величието на библейския герой. Мойсей гледа „ужасно“, което е общото впечатление и от самия Микеланджело, славещ се като раздразнителен, горд и суров. Пророкът е седнал с глава, обърната наляво, десният крак е поставен на земята, а левият е повигнат само с върха на стъпалото, опрян в основата. Позицията на краката напомня тази на пророка Исая на Рафаел (1511-1512) – Микеланджело е обожавал тази фреска (намира се в базиликата св. Августин на Кампо Марцио).

Пророк Исая на Рафаел

Лявата ръка на Мойсей е поставена в скута, докато дясната държи скрижалите на Десетте заповеди, докато ръката му докосва брадата. Скрижалите обаче са обърнати един към друг, сякаш, за да ги защити, ако се плъзнат от ръцете му.

Един малък детайл, който идеално представя съвършенството на творбата, е удължаването жеста на малкия пръст на дясната ръка. Микеланджело е изобразил мускул на предмишницата, който може да се идентифицира само при повдигане на този пръст.

За статуята Микеланджело се вдъхновява от речните богове и от Донатело, от когото заема тази сдържаност на лицето, а ефектът е засилен от противоположния ритъм на главата по отношение на тялото. Рогата обаче са принципна грешка – те са типични за иконографията на Мойсей, но се дължат на погрешен превод на Изход, където се казва, че пророкът, слизайки от планината е имал два лъча на челото си. Двете еврейски думи за лъчи и рога са близки по звучене, така че погрешно е изобразяван с рога. Вероятно и, защото в Средновековието се смята, че само от Исус може да струи светлина.

25 години след създаването й, статуята претърпява ротация.

Микеланджело обръща главата на мраморния Мойсей, което се смята, че само той може да направи и така драматично усуква тялото, като свива коляното на левия крак с 5 сантиметра. Гледана отзад, скулптурата има колан, който изчезва отпред. Вероятно причината да обърне главата е религиозна заповед. Мойсей е трябвало да бъде поставен в св. Петър, така че е отвърнал поглед от веригите на св. Петър, където са давали индулгенции на безброй поклоници. Според Зигмунд Фройд, който пише книга за Мойсей и Микеланджело, той се обръща, грабвайки брадата си, за да укроти страстта си и да спаси скрижалите. Гробният паметник на Юлий II не се намира в св. Петър (въпреки че той е погребан там), а в базиликата Сан Пиетро ин Винколи в Рим. Може да се разгледа спокойно всеки ден, няма много хора. Ако човек има късмет да е в църквата по време на пролетното равноденствие, може да е свидетел на събитие, познато като "Светлината на Мойсей" – изненадващ визуален ефект, който се твърди, че е проучен задълбочено от Микеланджело – слънчев лъч, който, минута след минута, осветява всички основни елементи на скулптурната група. Това е съвършенство.