Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Преди един век, между 1929 и 1939 година, в Ню Йорк се появяват няколко музея, които в момента са най-посещаваните галерии в Манхатън – Музеят на модерното изкуство (МоМА), музеят Уитни, колекцията Фрик и Соломон Р. Гугенхайм. Днес всеки любител на изкуството по света знае имената на тези музеи и мечтае да ги посети, но почти никой не помни кои са техните основателки. Защото, всъщност, повечето от тях са жени. Предприемчиви, упорити, заможни, самостоятелни – в някои случаи с цената на това да останат неомъжени. Ето кои са жените, създали музеите на Ню Йорк и оформили арт сцената и художествения вкус на поколения след тях.
Лили П. Блис
Родена през 1864 година като дъщеря на богат текстилен търговец от Бостън, Лили така и не се научава да прилича по нищо на момичетата от своята социална класа. Тя никога не се омъжва, има личен автомобил, който управлява сама и купува и събира модерно изкуство във време, когато почти никой не го харесва.
Постепенно Лили Блис събира една от най-хубавите колекции в Ню Йорк. В нея влизат творби на Сезан, Редон, Сьора, Гоген, Модилияни, Моне и други, като това става основата на една от най-важните публични колекции в Съединените щати.
През 1929 година Блис, заедно с двете си приятелки Аби Олдридж Рокфелер и Мери Куин Съливан (и двете също колекционерки) решават да открият музей, посветен на модерното изкуство, какъвто по онова време липсва в Ню Йорк. По-късно същата година се открива МоМА и Блис посвещава оставащите години от живота си на музея, като му дарява 150 картини от личната си колекция.
Интересът на Лили Блис към модерното изкуство датира още от младостта й. Когато през 1913 година на легендарното Armory Show европейските художници като Матис и Дюшан скандализират американската публика, тя демонстративно купува три картини на Реноар и осем на Редон. Когато умира през 1931 година, апартаментът й е буквално запълнен с картини, като художниците са разделени по стаи – Тулуз-Лотрек и Писаро са в хола, а Пикасо и Гоген – по коридорите.
Аби Олдридж Рокфелер и Мери Куин Съливан
Това са другите две от групата на „Непреклонните“, както наричали жените-основателки на МоМА. Вече сме разказвали подробно за Аби, една във всяко отношение забележителна жена, която приживе сравняват с генерал. За разлика от Лили Блис, Аби и Мери са семейни и правят всичко възможно да въвлекат мъжете си в каузата на музея. Рокфелер отказва години наред да подкрепи начинанието на жена си, но в крайна сметка отстъпва и дарява парцела, върху който е построена сградата на музея. Двамата сина на Аби продължават делото на майка си и всъщност на тях МоМА дължи своята слава, те го правят огромния музей, който е днес – от експозиция на модерно изкуство в шест стаи до огромен музей на шест етажа.
Мери Куин Съливан е дипломирана художничка и преди брака си работи в различни публични институции като преподавател по рисуване. През 1917 година тя се омъжва за известен нюйоркски адвокат. Двамата нямат деца, като домът им е център на светския живот за хората на изкуството в Ню Йорк. Колекцията им е много голяма и отлично подбрана, с творби на Сезан, Бонар, Пикасо, Ван Гог, Тулуз-Лотрек и други. В основаването на музея Мери участва с идеите си за музея като образователна институция, което и до днес е неразделна част от мисията на МоМА, а мъжът й изготвя всички документи и е финансов съветник на борда на музея до смъртта си. През 1933 година, след смъртта на мъжа си, Мери се оттегля от борда по финансови причини, но е избрана за почетен член и остава такава до края на живота си. През 1939 година, притисната от обстоятелствата, тя е принудена да продаде на търг колекцията си от 202 картини на европейски художници. Интересът към търга е огромен, смята се, че това е най-голямото подобно събитие от поне десетилетие назад. Мери Куин Съливан умира в нощта преди търга. В нейна памет семейство Рокфелер купуват две от картините и ги даряват на МоМА от името на Мери.
Гъртруд Вандербилд Уитни
Сред жените-колекционерки в Ню Йорк тази е най-необикновената. Родена е в легендарно богатото семейство Вандербилд и се омъжва в еднакво богатото семейство Уитни. Тези две обстоятелства са негатив за нея във всяко отношение, освен финансово. Гъртруд мечтае да е момче, интересува се от изкуство и се занимава професионално със скулптура. И до днес в САЩ и по света има много нейни статуи на публични места, включително мемориала Титаник. Нито родното й семейство, нито съпругът й разбират или подкрепят заниманията й с изкуство. Освен това тя работи под чуждо име, защото с основание смята, че фамилията ще пречи на обективната оценка на работата й. Когато печели проекти за паметници и получава пари я критикуват, защото тя е жена, която няма нужда от пари. Когато пък работи без възнаграждение пак я критикуват, че така подбива пазара за другите художници. Вкусовете й на колекционер също са необикновени. Гъртруд събира модерно изкуство, но само американско. На нея дължим художници като Едуард Хопър и Джоузеф Стела. Студиото, в което работи, се намира в Гринуич вилидж и през 1914 година тя купува всички апартаменти наоколо и прави „Уитни студио“, където излага модерни, новопоявили се, непризнати още художници. Гъртруд подкрепя не само художниците – тя дава пари например на дружеството за модерна музика. През 1929 година Гъртруд Вандербилд предлага на музея Метрополитън да им дари колекцията си американско модерно изкуство, заедно с достатъчно пари, за да построят ново крило за нея. Метрополитън отказват, те принципно не купуват американско изкуство, то е безинтересно за тях. По онова време всички смятат, че САЩ са селска, абсолютно изостанала в изкуството страна. През 1931 година Гъртруд Уинти открива сама, със свои средства музеят Уитни на мястото, където се намира и сега. Разбира се през годините музеят е надраснал много пъти първоначалната си площ, но в едно Гъртруд се оказва права – Америка има страхотно модерно изкуство!
Хелън Клей Фрик
Когато Хелън Клей Фрик е на 31 години, тя наследява от баща си 38 милиона долара и това я превръща в най-богатата неомъжена жена в Америка. Наследството на Хелън е доста по-голямо от дела на майка й и брат й и това е причина за дългогодишни вражди. Бащата на Хелън, виден колекционер, специално й завещава 15 милиона с цел да учреди музей, ако публичните музеи откажат да приемат колекцията му. Хелън е любителка на изкуството от дете. На 17 години тя вече девет пъти е ходила в Европа и е обиколила всички големи музеи, а също така манастири, църкви и други интересни сгради. Впечатленията си тя събира в снимки и албуми. На 21 години тя прави двутомен каталог за семейната колекция, която включва картини на Търнър, Констабъл, Гейнсбъро и Вермеер. Хелън Клей Фрик остава неомъжена и бездетна и посвещава живота си на художественото наследство на семейството. През 1935 година тя открива едноименния музей в семейната къща на Пето авеню. Междувременно тя непрекъснато купува нови картини, главно на стари майстори. Описвана като дребна и кльощава жена, Хелън често влиза в яростни спорове с борда на музея, съставен изцяло от мъже, според заветите на баща й. Другата огромна заслуга на Хелън Фрик е откриването на библиотеката Фрик с книги и документи, посветени на изкуството. Открита през 1924 година, тя съдържа над 228 000 книги за изкуство от древността до наши дни. Самата Хелън събира снимки и поръчва на фотографи в Европа да снимат за нея различни забележителности. Само от Италия тя получава поне 30 000 снимки, които след това служат за реставрации и справки. Хелън Фрик умира на 96-годишно възраст в дома си, изпълнила всички свои планове за семейните книги и картини.
Хила фон Ребай
Родена в аристократично семейство в Германия, хила бяга в САЩ от баща си, който й заявява в прав текст, че да има художничка в семейството за него е позор и тя трябва моментално да си намери съпруг. Хила никога не се омъжва, тя заминава зад океана и вдъхновява създаването на музея Соломон Р. Гугенхайм, след което работи като негов пръв директор. В архивите на музея Гугенхайм се пази автопортрет на Хила на 14-годишна възраст. Тя учи рисуване в различни художествени училища в Европа, като е силно повлияна от движението Der Blaue Reiter, под чието влияние се ориентира към абстрактната живопис. Приятелството й с Василий Кандински само укрепва лоялността й към това художествено направление. Когато пристига в Ню Йорк през 1927 година, Хила вече има мечта – да изгради музей, храм на изкуството, в който публиката да се наслаждава на абстрактното изкуство. Американската мечта на Хила е от онези, които се сбъдват – година по-късно Соломон Р. Гугенхайм й позира за портрет и докато общува с него тя го запалва за идеята. Хила, заедно със Соломон и жена му Ирене заминават за Европа, където тя ги запознава с Кандински, те купуват една негова картина и с нея започва колекцията им. Хила е техният консултант. През 1939 година се открива музея Гугенхайм с Хила като пръв негов директор. Тя продължава да купува картини за колекцията, а когато мястото вече не стига, двамата със Соломон решават да наемат Франк Лойд Райт да построи новата сграда на музея. Останалото, както се казва, е история…
Comments