Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Помните ли преди две години, месеци преди сватбата на Меган и Хари негова леля, принцеса Майкъл на Кент се появи нa коледния прием в двореца с една доста шокираща брошка, изработка на Nardi. Ето я:
Тогава всички медии гръмнаха и си бяха прави – принцесата е известна с безумното си поведение, говори се, че никой не я понася в семейството, заради точно такива хейтърски прояви и според мен едва ли е посегнала случайно към него в кутията с бижута в тази вечер.
Но в развихрилата се истерия много малко хора си направиха труда да обяснят какво е това украшение, много характерно за Венеция (Елица беше от тях), което може да се купи и днес от туристите в магазините за бижута във Венеция. Самият Алберто Нарди обясни, че брошката няма шовинистично значение и че никой не се обижда на Шекспир, защото чернокожият е убиецът. А директорката на музея на африканската диаспора в Сан Франциско показа личната си колекция такива украшения с думите „Всеки път, когато ги нося, имам възможност да разказвам за историята на маврите“.
Но каква е историята на това неподходящо бижу?
Всъщност, то няма венециански произход и се нарича морето. С появата на moretto се свързва легенда, разказваща за татарските нашествия в Далмация в началото на XIII век. Тогава жителите на град Риека (сега се намира в Хърватия), отчаяни от това, че градът им ще бъде превзет и опустошен, молят Бог за помощ. Той отговаря, като изпраща дъжд от камъни, който не само избива татарите, ами ги и затрупва, така че от тях остават само главите им. В памет на тази победа жените започват да носят обици, изработени от метал или злато, украсени с чернo-бял емайл, наречени „moretto”. Но тези обици нямат само декоративна цел, а играят и роля на амулет. Сред жителите широко се смята, че моретите пазят от зли сили и защитават. Обиците имат и друга функция – винаги са с жената и ако бъде отвлечена от моро (пират), в случай на нужда или корабокрушение ще може да ги продаде и да се завърне у дома.
Повечето пирати (мори), които нападат адриатическото крайбрежие по това време, са сарацини. Вследствие на множеството набези и плячкосвания, всъщност църквата се обогатява, защото хората даряват скъпоценните си морети в знак на признателност, че са се спасили.
От Далмация moretto пристига във Венеция, където от скромен амулет се превръща в символ на лукса и показността. Така че има два вида морети – венециански (Moretto veneziano) и фиуме или от Риека (Moretto fiumano). Първите са изключително пищни и скъпи бижута, а вторите са по-скромни и изчистени амулети.
През Възраждането Венеция има голямо значение за търговските и културни връзки с Изтока и „екзотиката“ се превръща в голяма мода. Богатите венецианци не само шият дрехите си от най-скъпите ориенталски тъкани, но и се обграждат от тъмнокожа прислуга, облечена в не по-малко пищни и сложни тоалети. Могат да се видят навсякъде в картините на Веронезе, Карпачо, Белини, Тинторето, Тициан и др.
Moretto във Венеция придобива символично, триумфално значение – чрез този миниатюрен бюст на тъмнокож пират, превърнат в роб, градът демонстрира величието и надмощието си. Самите глави на моретите са от абанос, изрязани от полускъпоценни камъни, отливани от злато, сребро, емайлирани, украсени със скъпоценни камъни и перли. И разбира се колкото по-големи, толкова по-богат и аристократичен е собственикът им.
Бюстът няма етнос. По скоро е колективен образ на тъмнокож пират (африканец или арабин, но не само).
През XIX век моретите стават по-сложни и приемат и други форми (пръстени, гривни, висулки, брошки, дори декоративни прибори за хранене и др.). Има и известен етикет в носенето им – жените в траур например избират по-семпли, чисто черни морети, но всички останали брошки и обици са украсени със скъпоценни камъни, корали, перли и др.
През XX век бижутерски къщи като Cartier и Nardi изработват много скъпи морети за отбраната си клиантела. Сред тях е и Даяна Вийрланд, известната редакторка на Vogue, която има богата колекция. Освен нея морети са носели и Грейс Кели, Елизабет Тейлър, кралиците на Испания, Гърция и др.
Днес е трудно да си представим, че тези луксозни бижута са изображения на роби, и всъщност през времето тази идея постепенно се заменя от друг образ, свързан с тях – Отело.
Богатият мавър подхожда много да бъде изобразен на едно морето и да бъде носен като брошка от неговата Дездемона, когато отсъства. Още повече, че пиесата на Шекспир е основана на разказа на Джанбатиста Джиралди Чинцио, ученик на Бокачо „Мавританският капитан“.
Така че, историята е история, красивите бижута са красиви бижута, а дали ще ги притежаваме и носим остава всеки да реши за себе си.