Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Представлението „Морфин“ в Yalta Art Room отговаря по един чуден начин на два трудни въпроса – как да се направи представление по текст на автор, който предварително задава твърде големи очаквания и как да се задържи вниманието на публиката върху действие, с което почти никой не може да се асоциира. Отговорите са очевидни – Михаил Булгаков затова е гений, защото всяка негова творба е потенциално драматургична, а историята на морфиниста доктор Поляков – автобиографична за писателя – е изведена в представлението до маниакално пътуване сред кошмари, които сме имали всички.
Заслугата за това впечатляващо във всяко отношение преживяване е на режисьорката Кристина Беломорска, на невероятния, неуморен и изразителен актьор Петър Петров-Перо, на сценографката Сияна Драганинска и въздействащия избор на музика на Давид Кокончев.
Историята на доктор Поляков се отнася към епизод от живота на Михаил Булгаков от периода около 1917 година. Докато светът наоколо се променя необратимо, героят затъва в собствения си кошмар – миниатюрен образ на ада наоколо. Булгаков описва преживяванията си, но така и не ги публикува, а за пристрастеността му към морфина разказва бившата му жена, и то едва след смъртта му. В случая биографичният елемент е напълно без значение, представлението е изнесено достатъчно извън време и място.
Сюжетът не може да се разкаже, той е несъществен на фона на емоционалната спирала, в която се завъртат докторът и публиката. В началото морфинът успокоява, приспива, концентрира, сънищата люлеят доктор Поляков, а омаята се разлива в звук и образ. Постепенно всичко става повече, още повече, повече морфин, повече сънища, повече страст, повече страх. Темпото на мислите и движенията на доктор Поляков се ускорява, става трескаво, той целия гори, малката зала сякаш цялата се събира в него.
Удивително, но до самия край този жалък, зависим от порока си човек остава симпатичен на зрителите. Това е талантът на актьора и магията на представлението. Един час минава като миг, маниакално добър театър!
תגובות