Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Рекламата на ГУМ гласи, че това е най-близкото до Кремъл кътче от Европа. Напълно буквално, защото на огромната площ на комплекса има магазини на всички най-скъпи европейски марки. Същевременно ГУМ е напълно руски магазин – всичко в него е направено с прекомерен разкош и в големи размери, така че да грабва вниманието и да създава у купувачите усещането, че са много специални и изключителни. И това е така – ГУМ е един от малкото магазини в света, за който дизайнерите правят специални колекции и провеждат там ревютата си. ГУМ е сърцето на лукса в Москва. И не от вчера.
Първите търговци на Червения площад построяват павилионите си още при Борис Годунов. Дори и преди това районът е търговски, но след появяването на първите каменни постройки магазините придобиват официален статут.
При Екатерина ІІ архитектът Джакомо Кварнеги прави проект за сграда в стила на класицизма, довършена от Осип Бове. Сама половин век по-късно тя вече е демоде и малка. След като властите и търговците се карат известно време и не постигат консенсус, старото здание просто е обявено за аварийно и е обявен конкурс за ново. Впрочем аварийният статус не е преувеличен – един път подът се продънва под една клиентка, пробваща рокля и тя се оказва на долния етаж. За късмет се отървава само със счупен крак.
На конкурса се представят 23 проекта от цяла Русия, дори и от Берлин. Задачата е сложна, защото мястото е ключово за града и зданието трябва да подхожда и на Кремъл и на Историческия музей, построен в неоруски стил. Проектите са изложени за публично разглеждане и са оценени от комисия, като победителят е одобрен лично от император Александър ІІІ. Наградата от шест хиляди рубли печели Александър Померанцев, архитект от Санкт Петербург.
Померанцев е ректор на Художествената академия в града, а като архитект има зад гърба си само един голям проект – църквата Св. Александър Невски в София.
За отбелязване е, че другата прочута църква на Померанцев – съборът Св. Александър Невски в Москва - е разрушен през 1952 година.
Предложеният от Померанцев проект за „Верхние торговые ряды“, както е името на ГУМ тогава, звучи монументално дори на теория – той включва шестнадесет отделни сгради, свързани от остъклени улици и аркади-галерии, централна част с параден вход с портал и кулички над него. Това е най-големият пасаж в Европа – в Русия няма как да е другояче – с най-дългите галерии и най-голяма площ на остъклените сводове. Самите те са чудо на техниката, измислени са от инженер Владимир Шухов, който скрива зад фасадата стъкления покрив, прави го от специална конструкция, за да изглежда по-изящен и в галериите е светло и просторно. Всичко това е построено за рекордния срок от три години.
Още със самото си създаване ГУМ е нещо повече от магазин – той е цял бизнес-център, своеобразен „град в града“. В подземията му има складове за търговия на едро, на високите етажи са канторите на търговците, има малка железница за превоз на товарите, газово осветление и собствена електроцентрала, банка, телеграф, ресторанти и фризьорски салон, зъболекарски кабинет, поща. На разположение на пазаруващите има не само носачи, но и преводачи.
ГУМ е пионер и по отношение на най-модерните търговски практики в края на ХІХ век. Именно в неговите 322 магазина за първи път в Русия се въвеждат фиксирани цени на стоките и разпродажби. Освен магазините, в ГУМ има и разнообразна културна дейност – например музей, в който е изложена колекцията европейско изкуство на бижутера Хенрих Бокар. В залата за демонстрации се устройват концерти, а до фонтаните свири духов оркестър.
Всичко това приключва след Октомврийската революция. Последващата съдба на ГУМ е бурна и драматична, подобно на съдбата на Съветския съюз. На няколко пъти сградата е на косъм от събаряне, първо през 30-те години, когато Сталин планира там да е министерството на тежката промишленост, после непосредствено след войната, когато на това място се предвижда да се построи паметник на победата. Документите за събарянето са подписани от Сталин, но тогава той умира.
Името ГУМ се появява за първи път в указ, подписан от Ленин през 1922 година, когато става ясно, че „военният комунизъм“ не е достатъчен да задържи болшевиките на власт и се налагат промени в икономиката.
ГУМ е лицето на тези промени – рекламите му са създадени от двама гении на пропагандата – Александър Родченко и Владимир Маяковски - и са разлепени из цяла Москва. През 1930 година Сталин закрива ГУМ, там се помещават учреждения, включително кабинета на Берия, а в единствения останал магазин се разпродава имуществото на „враговете на народа“. По стечение на обстоятелствата, когато ГУМ е ремонтиран и открит отново на 24 декември 1953 година, това съвпада с разстрела на Берия. Двете събития в един ден са символични и ГУМ отново става символ на промяна към по-добро.
Днес ГУМ е център на живота в Москва, при това не само търговския. Там се снимат младоженците под стъклените куполи, там е най-невероятната коледна украса и най-известната ледена пързалка. В Гастроном №1 е пресъздадена обстановката от 50-те и 60-те години и се продават стоки като от тогава, има ретро кафене „Фестивално“ в памет на младежкия фестивал от 1957 година и пак в негова чест „Столова №57“. Извън тези ретро тенденции, много типични за съвременна Русия, в ГУМ се намират бутиците на всички големи световни марки.
Сградата е паметник на архитектурата и продължава да е едно от задължителните места за посещение за всеки гост на Москва и сега, почти 130 години след откриването си.
Comments