Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
В първите седмици на 1899 година старият приятел на Моне Алфред Сисле и дъщеря му умират. В следващите месеци художникът рисува дузина платна на японския мост, който строи в градината си четири години по-рано. В тези картини, често върху квадратни платна, той използва извитата дъга на моста, за да обхване водата, листата и лилиите, тръстиката и надвесените плачещи върби в една прегръдка и да предаде усещането за уединение, толкова интимно и хармонично, че е като терапия в момент на лична загуба.
Моне строи моста, за да може и той, а и ние, да преживяваме гледката и картините му по-пълно. За мен това е „тайната съставка“ на прелестната му градина в Живерни – японският мост спокойно пресича гледката, кани ни да го съзерцаваме, а очите почиват върху този балдахин от зеленина и цветове и медитират. Всяка картина от серията, показващи моста, има едно общо нещо – извитата пътека, окъпана в светлина, минаваща през езерото и флората. Но всеки път цветовете и светлината са различни, веднъж е романтичен и красив, друг път тъжен и самотен. Както мостът е в различни цветове, така и цветята в езерото. В някои изгледи водата, лилиите и цветята са смесица от червено и оранжево, докато в други те изглеждат като комбинация от ярко зелено и меко синьо с отблясъци в розово.
През 1883 година Моне се премества със семейството си в къща в провинцията Живерни. Почти от самото начало започва да развива градината. Срещу къщата, в която живее, има ивица земя, покрай която минава малък ручей. С парите от няколко серии картини купува и тази земя, и продължава да разширява имота си, отклонявайки рекичката, за да се образува езерцето за водна градина. Той строи оранжерии и наема градинари за изпълнение на детайлните му проекти – около езерцето например иска да растат плачещи върби, ириси и бамбук, а в езерцото да има гроздове от водни лилии, плаващи върху неподвижната вода. През 1901 г. Моне дори преговаря за разрешение на местните власти да отклони клон на река Епте през неговата земя и приема съвети от професионалисти като директора на ботаническата градина в Руан, а и за да е сигурен, че винаги има едно грижливо око повече върху градината му. Моне е толкова прецизен, толкова смислен и с такова въображение, че например върбите по брега на езерото са засадени, за да може стволовете им да противодействат на течните, плаващи облаци, които се отразяват в повърхността на езерото, а висящите им клони да са линеен елемент, стоящ срещу кръглите лилиуми. В тази градина всичко е под контрола на Моне – като един малък бог на това кьоше от Земята, което може да е малко, но там той е единственият господар и там може да подреди обкръжението си по свое желание, изключвайки напълно светското, създадено от човека и наслаждавайки се на великолепната природа.
Когато Моне започва да рисува градината и водните лилии, в началото го прави с пейжази, които са оринтирани вертикално, а японският мост е централната характеристика на градината. За него разбира се е вдъхновен от Хокусай – изобщо обединяването на японски мотиви с импресионистичната палитра и щрихи позволяват на Моне да покаже значението на природата и да посочи пътя и на другите импресионисти, а и да се роди импресионистичното движение.
Поредицата от гледки на моста и водните лилии са изложени в галерията на Дюран-Рюел в Париж през 1900 година – първо не са се приели особено добре, смятали са, че картините му са „недовършени“, защото няма фини смесвания на боите, а мазките са кратки и сякаш груби. Но критиците много скоро се срамуват и дължат извинение. Ние днес дължим на Моне красивите преживявания пред картините на импресионистите. Той самият дълг има само към японското изкуство.
Comments