Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Какво е изкуството без муза? Пейзаж. Това е един от възможните отговори, като не забравяме, че природата е най-великата муза. Само че ако си припомним мислено своите три любими картини, най-вероятно поне на две от тях присъстват човешки фигури, защото няма нищо по-въздействащо от картините, на които виждаме изобразени други хора. За най-специалните сред тях си има дума – муза. Без музите картините, вълненията, а често и живота на художниците биха били съвсем други.
Амели Готро или Мадам Х
Амели Готро, нарисувана от Джон Сингър Сарджънт на прочутата едноименна картина през 1884 година, е типичната „фатална жена“. Такава тя е още преди да позира за портрета, но след излагането му в салона на художниците същата година, двамата със Сарджънт са обвинени във вулгарност, кариерата на Сарджънт като портретист във Франция е унищожена и той се мести в Англия. Преди скандала Амели е „професионална красавица“ и е рисувана не веднъж. Особено прочута е с бледността на кожата си, като злите езици твърдят, че пие по малко арсен, за да поддържа призрачната си бледност. По-вероятно обаче това се дължи на умел грим – оризова пудра на лицето и лек руж на ушите, за контраст. На историята на нейния скандален портрет са посветени разкази и цели книги, като според тях Амели никога не се възстановява от скандала, става затворница в собствения си дом, изхвърля всички огледала и умира в неизвестност.
Викторин Мьоран
Известна в целия свят като Олимпия от едноименната картина, Викторин е муза на самия Едуар Мане, който я рисува на най-известните си картини, включително „Закуска на тревата“. Викторин е от добро семейство, майка й е модистка, баща й патинира бронзови скулптури. Самата Викторин взима уроци по рисуване и участва в някои от салоните на художниците, но така и не постига големи успехи. Затова път картините, на които е нарисувана, предизвикват огромни скандали. Когато „Олимпия“ е изложена в салона, реакцията на публиката е толкова остра и толкова хора се стичат да я видят, че се налага да се назначат двама пазачи, които да пазят платното от хората. Тълпата ги напада с бастуните си, гражданите плюят по картината и в крайна сметка я преместват в друга зала, окачена много високо.
Викторин позира също на Едгар Дега и Алфред Стивънс. Противно на ширещите се слухове, тя не е любовница на Мане, но е близка с него и след смъртта му се пропива и умира в бедност.
Емилия Фльоге
Образована дама от добро семейство, направила кариера в модата, променила силуетите на женските дрехи, муза на дизайнерите и до днес, Емилия е позната в целия свят като жената, нарисувана в „Целувката“ на Климт. Луиза Емилия Фльоге е най-близкия човек на художника, жената до него до последния му час – той така и не се оженил – муза и модел за много от картините му. Той, на свой ред, рисувал десените за платовете, с които работела модна къща Фльоге. Запазени са над 600 любовни писма на двойката, което не пречи Климт да има поне десет незаконни деца. Последните му думи са: „Емилия трябва да дойде“.
Ада дел Моро
Има над 250 запазени портрета, на които художникът Алекс Кац е нарисувал любимата си съпруга Ада дел Моро. Трябва да се отбележи, че тя е наистина много красива жена, напълно достойна да бъде увековечена по този начин. Преди няколко години на тези портрети е посветена цяла изложба, наречена „Алекс Кац рисува Ада“. Двамата се запознават през 1957 година на изложба, като Кац е вече известен художник, а Ада работи в онкологичен център и е единствената жена в лабораторията му. Алекс и Ада се женят доста бързо, защото тя отказва за да замине с него извън града освен ако не се оженят. Ада напуска работа, за да гледа сина си и да помага на Алекс в ателието му. Освен главната му муза, тя е и мениджър на съпруга си. Алекс я оприличава на Дора Маар и на всичките му картини Ада е много стилна. Всъщност и двамата й родители са италианци, майка й е шивачка и шие дрехите на цялото семейство, така че европейският стил е в кръвта й. Алекс и Ада Кац са живи и до днес, съответно на 93 и 92 години и тя е все така безупречно стилна.
Джордж Дайер
Легендата за тази любов разказва, че през 1964 година Франсис Бейкън заварва Дайер в ателието си, където последният, дребен крадец и мошеник, се опитва да открадне нещо. Бейкън му казва: "Свали си дрехите и ела с мен". Това по-вероятно се е случило в някой пъб в Сохо, но е факт, че от първата си среща нататък двамата са неразделни да смъртта на Дайер, който си остава главен обект в рисунките на Бейкън дори и след смъртта си. През 1971 година, само два дни преди откриването на изложбата на Бейкън в Гран Пале, Джордж Дайер се самоубива в хотелската им стая. Това не е първият му опит, Дайер страда от хронична депресия и Бейкън не успява да го спаси, но го обезсмъртява, включително рисувайки момента на смъртта му.
Comentarios