Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През 2020 година музеят Метрополитън в Ню Йорк отбелязва своята 150-та годишнина и по този повод традиционната изложба в Института по костюмите е посветена на времето под името About time – Fashion and Duration. В свободен превод – „Относно времето – мода и трайност“. Идеята на Андрю Болтън, който е в основата на концепцията и организацията, е да се проследи модата в този период от век и половина като своеобразна медитация върху промените, смисъла им и онова, което е вечно.
Модата е обвинявана често, а напоследък все по-често, че е виновна за консуматорската култура и замърсяването на планетата. С изложбата си, впрочем с всичките си изложби, Ендрю Болтън иска да покаже, че модата има и друга страна, че в нея има красота и смисъл, които траят и остават във времето.
С оглед пандемията и множеството ограничения, традиционното откриване и прословутия първи понеделник на май се отложиха за октомври и тъй като изложбата е отворена за кратко и за много лимитиран брой посетители, Болтън лично разхожда виртуалните посетители в специално заснет филм. Ендрю Болтън безспорно е един от най-големите ерудити в света на модата, вероятно най-известния моден куратор в света и възможността да се разходим с него из изложбата е шанс, който е единствен в живота.
Изложбата е подредена в две хронологични линии от костюми, първата обхваща периода 1870 година до наши дни и проследява промените в модата последователно в този период, а втората линия са дрехи, които предшестват или напротив – са далеч напред във времето спрямо първите, но са много подобни като силуети, материи, детайли или декорации. Почти всички модели са в черно, за да се подчертае променящия се силует и всеки дребен детайл в дрехите.
Дизайнът на изложбата е във формата на два огромни часовника, с 60 светещи стрелки, между които във всяка условна модна минута има по два модела, свързани помежду си. Болтън казва, че вдъхновението му е теорията на Анри Бретон, че миналото и настоящето съществуват паралелно, а не последователно. Духовен патрон на изложбата е Вирджиния Улф и „Часовете“ – вдъхновеният от нея роман на Майкъл Кънингам, който е автор на встъплението в каталога на изложбата. Виртуалната обиколка включва откъси от произведения на Вирджиния Улф, прочетени от Никол Кидман, Мерил Стрийп и Джулиан Мур.
Разбира се, най-великото на всяка изложба са експонатите и именно те, а не концепцията, нито дизайна, доказват колко необикновен и удивителен поглед има Ендрю Болтън върху света на модата. Съчетаването на експонатите е направено с въображение и ерудиция, които просто няма как да се имитират – убедена съм, че част от комбинациите Ендрю е имал в главата си предварително, очевидно не е възможно да се прерови целия архив на музея, за да се съчетаят моделите. Например силуетът „принцеса“ на Чарлз Уорт – който е всъщност рокля, ушита като цяла дреха, а не от отделна горна и долна част, както е било обичайно до ХІХ век, е комбиниран с пола със смъкната талия на Макуин, който също като Уорт смята, че отзад между кръста и задните части е най-привлекателната част на човешкото тяло. Ръкави на вечерни рокли от късния ХІХ век са комбинирани с палто на Рей Кавакубо, мъжки жакет в комбинация с женски елек на Луи Вютон. Дрехата на ХХ век за Болтън е малката черна рокля, но избраният от него модел е с колан с мъжки фасон и ежедневна кройка, падаща свободно по тялото – напълно в естетиката на Шанел. Само той може да открие приликите межди изцяло деконструирана рокля на Йожи Ямамото, при това ушита от опакото на плата, с вечерна рокля на Марк Джейкъбс или да сравни модел на Лагерфелд за Шанел с рокля на Сара Бъртън за Макуин заради сходните бродерии на ателието Лесаж – най-прочутото и всъщност единствено по рода си в света. 3D принтирана рокля на Айрис ван Херпен с рокля на Чарлз Джеймс – прочут маниак на формите и дизайна, който без никакви технологии е постигнал същия ефект на почти жив организъм.
Изложбата завършва с модел на Виктор и Ролф – булчинска рокля, традиционен край на едно модно ревю, но в случая и много по-символична – моделът е ушит от стари парчета дантела, направени като пачуърк и за Ендрю Болтън това е бъдещето – и като креативност и като пресътворяване на новото от старо и като запазване на привидно ненужното. Символиката е далеч отвъд изложбата и висшата мода – тенденциите започват именно така и скоро дори най-отдалечените от модата хора ще преоценят вещите, които притежават и останалото от майки, баби и младостта ще добие ценност. Заради времето и заради траенето.
Comments