Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Елица Павлович
Музеят на Пикасо в Париж е едно от задължителните за посещение места. Казвам го като човек, който не харесва Пикасо, но в случая се срещнах с музей, направен изцяло за да промени моето отношение и за да създаде – или пресъздаде – една магия, която действа върху всеки човек и го прави малко парижанин и малко творец. Аз лично не се сещам за друг парижки музей с подобен ефект.
Музеят се намира в прекрасен квартал, който ми заприлича на старата част на Прага, с каменни къщи и тесни улици. Сградата му е строена във втората половина на ХVІІ век и се казва hôtel Salé, което се превежда като „солен“, защото първият собственик е събирал кралските данъци върху солта. След като той загубва благоволението на краля и – съответно – богатството си, сградата е използвана за различни цели, включително като училище, в което е учил Балзак. На сайта на музея е подробно обяснено как е конструирано пространството, как в него се срещат италианския барок с френския класицизъм, а стълбището е копие на проект от Микеланджело.
Първите два етажа са просторни, с много зали и там се намират временните изложби. В момента те са две – „Пикасо и Роден“ и изложбата за Ив Сен Лоран, която всъщност е на един малък балкон над фоайето. Горните етажи на музея, включително живописния таван, който е като лабиринт, са посветени на живота на Пикасо и това как този необикновен човек, който е имал необикновен живот, е успял да пресъздаде с ръцете си всичко красиво, всичко различно, да не престава да се удивлява до дълбока старост. В експозицията има много видео материали, снимки и произведения от най-различен вид, включително такива, които се припокриват помежду си – Пикасо често е пробвал да направи една тема и на картина, и като пластика, и като чиния и още каквото му се иска. И не защото е правел най-красивите чинии, не, а просто защото е можел и защото му е било любопитно да изпробва нов начин на изразяване, да усвои още нещо, радостта му се вижда и е почти детинска.
Това е наистина възхитително и почти не се сещам за друга експозиция, в която с хода на живота – а Пикасо живее 91 години – усещането на зрителя да става не тягостно, а все по-ведро и оптимистично. Защото някак и аз си казах – значи може, не е илюзия вечното любопитство, възможността да се открие в света нещо ново, нещо вълшебно.
Любимият ми експонат в музея е една коза, направена от селски плет и глина, съвършеното животно в своята свещена простота – като материал, като израз, като смисъл.
Изложбата с Роден, която всъщност е свършила на 6 март, е уникално сравнение на творчеството на двама гениални творци, които са се познавали – или поне са знаели един за друг – и са се повлияли взаимно в определени моменти от творчеството си и е странно, че никога досега не е правена експозиция, която да постави Пикасо и Роден един до друг. Изложбата се провежда едновременно и в музея на Роден, но не успях да посетя тази й част.
В първите зали на изложбата има доста пластики, в които личи колко много Пикасо е повлиян от Роден и как дори го е имитирал в някои моменти. Когато през 1900 година Пикасо пристига в Париж, Роден е вече звезда, в същата година се открива ретроспективната му изложба в павилиона de lÁlma и е показан монумента на Балзак, който получава доста противоречиви оценки. Пикасо очевидно се влияе от работите на Роден, защото на изложбата има неща, на които специално трябва да се прочете табелката, иначе не личи кое на кого е. Има обаче и по-важни неща, които свързват двамата творци – например отношението им към суровия материал като потенциал, чиято сила трябва да личи и в крайния продукт, със следите от инструментите, с могъществото на твореца, който променя материята. Така и двамата създават творби, в които една част е самият неодялан камък, а другата е вече готовата творба.
В центъра на изложбата е разбира се „Мислителят“ и той е поставен във фоайето на стълбището на толкова съвършено място, все едно е създаден специално за там.
Идеалният музей на парижкия начин на живот – необикновен, красив, вдъхновяващ и със щипка лудост. Квартала наоколо е пълен с художествени галерии, някои от които са големи почти колкото музея. Ако Пикасо би избирал сам какъв музей му се полага и имайки предвид безкрайното му самочувствие, то дори той щеше да е доволен.
Comments