Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
„Мулан“ на Disney е по екраните в България и както всеки техен филм може да се приеме много лесно – деца, пуканки, детско меню, а после и очакваното настояване да се притежава поне един пластмасов оригинален и абсурдно скъп продукт на тема „Мулан“ за Коледа. Възрастните имаме избор да приемем новата Мулан по-информирано и задълбочено. Като легенда, която е не само на 1500 години, но и е част от китайската култура, която заслужава внимание и уважение.
Първо, за тези които не знаят, Мулан или Хуа Мулан е героиня от китайския фолклор. Описана е в поема от V век (това е двеста години преди Хан Аспарух да премине Дунава). Мулан е жена войн от епохата на Северната и Южната династия. Според легендата, Мулан заема мястото на остарелия си баща в наборната армия, предствяйки се за мъж. След героична военна служба срещу номадските орди отвъд северната граница, Мулан е почетана от императора, но отказва длъжност на висш пост. Тя се оттегля в родния си град, където се събира със семейството си и разкрива пола си пред смаяните си другари.
В Китай само има поне 17 филмови продукции още от 20-те години на миналия век. Телевизионните са неизброими. Но най-известната екранизация, която прави Мулан глобална звезда, е анимационния филм на Disney oт 1998 година. Там Мулан пее, а има и един симпатичен дракон Мушу, така че двамата са точната рецепта за голям успех. Сега Disney представят игрална версия на „Мулан“ – зрелищен екшън с участието на Лю Иифей и много звезди от Китай. За печалба „Мулан“ разчита именно на китайския пазар, който е един от малкото, където показват филма на голям екран, а не в платформата Disney+. Такава печалба няма да има. Прогнозите са за под 40 милиона оборот от билети, а филмът е провал в очите на китайците - близо 70% не одобряват как е направен и как е представена тяхната Мулан. Ето накратко защо:
"Американците са поканили всички известни китайски актьори, които се се сетили и са натрупали всички китайски елементи, които са намерили, за да създадат една катастрофа. Пълно е със западни стереотипи и догадки за Китай и най-вече за древен Китай“, пише коментатор.
Или: „След като гледах „Мулан“, искам да се извиня на режисьора на „Китайската стена“ Джан Имоу и звездата Джин Тиан“. (Ако сте гледали „Китайската стена“, знаете, че това е мярката за дъното).
Проблемите на Мулан 2020 са няколко. Най-големият е, че новата героиня на Disney още в детството си е представена като надерена със свръхсили, подобно на супергерой, благодарение на неизчерпаеми запаси от енергията „ци“ (или „чи“) – силата, която за китайската цивилизация е основната сила на всяко движение във Вселената. Тази сила се култивира и контролира и в медицината, но и при бойните изкуства, за да се превърне човек в боец. Наличието й само по себе си не значи много, ако няма съпътстващи усилия като например физическа подготовка. Днешната Мулан обаче няма нужда от такива подробности като работа над себе си, защото още от дете знае как да скача по покривите и да жонглира с чайници и чинийки. Това на практика я лишава от всякаква привлекателност, не дава място за израстване, вероятно ще вдъхнови само петгодишните и това отблъсква огромни маси китайски зрители. „Изглежда, че тази Мулан е родена с пакет 8 коремни плочки“, пише един коментатор. „Тя няма недъстатъци – дори малките преодолява веднага.“
Как да се възприеме жизнената енергия „ци“, поднесена по толкова елементарен начин от Disney, се чуди и глобалната публика, какво изобщо е „ци“? Сюжетът е като швейцарско сирене – дупки и липсващи мотивации за героите правят историята глупава, а действията често необясними. Без да издавам от филма, ярък пример за това е вещицата Цанианг, която е обсебена от жажда за власт, която е като чуждо тяло в историята – с нея ли без нея, все тая. Тя обаче заема широко място във филма и точно, когато очакваме да се случи някакъв сериозен сблъсък между характери и виждания, такъв няма.
Специалните ефекти, за които се писа страшно много, също са доста объркващи и приличат на сцени от стари кунг-фу филми – точно според критиката в Китай, където разбират от този жанр, те отразяват мода в екшъна и хореография, които са неадекватни поне от десетилетие.
Може ли изобщо да се каже нещо хубаво за „Мулан“?
В началото да, филмът беше приет като проводник на girl power, което е много важно. Но в Холивуд това значи наблъскаване с всички клишета на момента. Например е „включващ“, тъй като целият състав е от азиатски актьори, сякаш има друга опция. Но това изобщо не го прави автентичен. Периодично плочата прескача и се повтаря „лоялен, смел, истински“ толкова пъти, че човек си мисли дали няма някакъв бъг в аудиото. Филмът кънти от празни лозунги, срещу които не стоят развити качества на героите. Има една сцена, в която Мулан хвърля цялата си защитна броня в средата на битката, за да се отметне квадратчето на „женското овластяване“, но в същото време тази броня е ценна реликва от баща й и няма никаква логика да го прави. Отметнато е и квадратчето, че бракът е затвор за жената, а жените в “традиционната роля“ са показани като глупави патки, които на всичко отгоре са гримирани толкова силно и абсурдно, че приличат на гротески и подигравка с китайските традиции. Разбира се китайците забелязаха и това.
Много китайци знаят наизуст оригиналната древна балада и загадъчните финални метафори за равенство между половете и как мъжките и женските зайци са неразличими, когато тичат един до друг.
Създателите на филма са сметнали за необходимо да покажат това буквално – Мулан забелязва два заека, които се тичат из полето, което в Китай нарекоха „насилствено сливане между Изтока и Запада“.
Това, което е замислено като „любовно писмо към Китай“ от режисьора Ники Каро, се е превърнало в банално, повърхностно и на моменти направо обидно към китайската цивилизация произведение. Опитът да се покаже Мулан като сложен образ е насилен от клишетата, а липсата на местен поглед върху сценария и зад камерата осакатява шанса да се разкаже тази история, както заслужава.
Но причината, поради която аз не бих си дала прите за „Мулан“ на голям екран е друга – Синдзян. Част от филма е сниман в областта, където се намират така известните „Центрове за професионално образование и обучение“, разбирайте концентрационни лагери, където се „превъзпитават“ мюсюлмани уйгури. Холивуд трябваше да знаят това. Става дума за стотици хиляди, а според ООН над милион хора –уйгури, казахи, киргизи и други тюркски мюсюлмани, държани в плен, за да бъдат пречупени и асимилирани. На всичко отгоре благодарността към службите за сигурност на областта, за които се знае, че имат голяма роля в процеса на това "превъзпитание", са изредени във финалните надписи.
Ако не другото, това си заслужава 200 милиона долара да отидат на боклука.
Comments