Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Да се четат политически книги в период на политическа криза винаги е интересно преживяване. Всъщност, може да се каже и така – в период на политическа криза всяка интересна книга изглежда като политическа.
В случая с романа „Мъжка страна“ на Хишам Матар и двете са еднакво валидни. Героят на книгата е на десет години и целият му кратък живот е минал в Либия на Муамар Кадафи. Към момента на неговия разказ е 1979 година, Либия е под ръководството на вожда от десет години и това е достатъчен период след всяка революция, за да започнат да се показват най-грозните й лица – корупция, полицейщина, доноси, политически арести, опозиция и несигурност за всички мислещи и смели хора. От тази гледна точка историята е абсолютно ясна за родния читател, макар че аз лично знам много малко за Либия от онзи период.Малкият Сюлейман живее с майка си – невротична домакиня – но е силно респектиран от вечно отсъстващия си баща, бизнесмен със свои интереси извън дома – лични и политически. Баща му е част от нелегалната съпротива против режима, но за наивния Сюлейман на моменти е трудно да определи кои са „добрите“ и кои „лошите“.
Хишам Матар е известен и награждаван автор, като това явно не е най-великата му книга, но тя достатъчно добре дава представа за талантите му на разказвач и психолог – двете най-ценни достойнства на добрия писател. Историята на Сюлейман е тази на едно дете по пътя към порастването, което вече не е нито по детски добродушно, нито послушно и някои от действията и съжденията му са доста спорни. Това е и много силен аргумент в полза на това, че децата не бива да бъдат държани настрани от „площада“ на родителското недоволство.
У нас се пише и говори много за жените в исляма и тяхната подчинена роля. В случая с Либия майката на Сюлейман е сравнително еманципирана – тя шофира и излиза сама с детето си, освен това пие алкохол, с мълчаливото безучастие на околните. В същото време бракът й е договорен от мъжете в семейството когато тя е на 15 години, защото е седяла в сладкарница с непознато момче. Сюлейман израства с тази слабо образована и травмирана жена и погледът му към света е силно ограничен. Това, подозирам, се отнася до всички деца в подобна реалност и единственото спасение за Сюлейман се оказва емиграцията.
Политиката не е детска работа, но децата трябва да знаят какво е политика.
Това не е основната теза на тази книга, но тя достатъчно емоционално и убедително разказва за едно дете, станало жертва на родителското мълчание и политическите безобразия. У нас тези деца са милиони…
Комментарии