Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Всичко започва през 1970 година, когато американският скулптор Джордж Рики поставя в Мюнстер произведението си „Три въртящи се квадрата“. Публичната реакция на гражданите на Мюнстер – консервативна католическа общност на границата с Холандия - е моментална, шумна и еднозначно отрицателна.
Властите, в лицето на мюнстерския Музей за изкуство и културна история, реагират бързо и адекватно. Директорът на музея Клаус Бусман започва поредица от лекции и презентации за ролята на изкуството на публични места. С помощта на Каспър Кьониг – легендарен куратор и несменяема фигура в кураторския екип на мюнстерския проект от самото начало, през 1977 година се провежда първият Мюнстерски скулптурен проект - Skulptur Projekte Münster. От тогава досега на всеки десет години в Мюнстер се събират най-големите съвременни художници и трансформират пространството по свой начин.
Постепенно гражданите на Мюнстер приемат, а после и обикват съвременното изкуство, като днес те се гордеят с проекта, който освен другото води по над половин милион туристи в града. Част от творбите живеят само в стоте дни на проекта, част се разпродават, а няколко десетки са закупени от общината и стават неизменна и интегрирана част от градския пейзаж в Мюнстер.
Аз посетих Мюнстер през 2018 година – една година след последния засега проект. Всеки път броят на художниците-участници става все по-голям, а произведенията им са буквално навсякъде.
Едно от най-големите удоволствия в Мюнстер е в това на всяка крачка да се отгатва дали това е инсталация, някаква шега или най-банален ремонт от общината.
Художниците и техните идеи са обяснени с QR кодове. Като идея това е достатъчно обяснително, но на практика за няколко години кодовете се изтриват и стават нечетими. За по-сигурно си носех и разпечатана карта, за да не пропусна нещо. За себе си условно разделих произведенията на няколко вида, като всички са така органично свързани с историята на Мюнстер и с пейзажа наоколо, че е лесно обяснимо защо жителите са приели тази своеобразна намеса в градската среда и са я превърнали в неделима част от ежедневието си.
Исторически препратки
Както много други германски градове, през войната Мюнстер е на практика напълно разрушен. Това дава възможност за различни исторически препратки и алюзии. Например на мястото на разрушената райхсканцелария има поставен каменен орел, а стъклата в реставрираната катедрала са със страхотни рисунки, много далече от всяка догма. На границата между търговската част на града и църковната част около катедралата, където навремето е имало порта и истинско разделение на световете, сега има символичен портал с цветовете на бариерите – бяло и червено. Върху катедралата високо над часовника висят три метални клетки в човешки ръст, в които непрестанно свети малка светлина, символичния пламък на душите на изгорените еретици.
Чисто изкуство
Тук на първо място е най-красивото за мен произведение в Мюнстер – стиховете, написани от Иля и Емилия Кабакови право върху небето. Става въпрос за инсталация от метал и метални жици, които високо в небето изписват текст на немски език, който може да се прочете най-добре ако зрителят е легнал в тревата отдолу. Това е направено на брега на езерото, където има още доста произведения от проекта – от изкуствен полуостров до семпли каменни топки.
Една от най-интересните истории е тази с произведението на Брус Науман, представлаващо вкопана в земята обърната пирамида. Науман я прави за първия проект през 1977 година, когато е сравнително млад и тогава проектът му е отхвърлен. През 2007 той го предлага пак, вече като звезда на съвременното изкуство и пирамидата е приета, като е за отбелязване, че той я продава на Мюнстер за първоначалната й цена от 1977 година. В момента пирамидата е вкопана в земята между факултетите на университета – мисля че е пред този по физика – и макар и да изглежда доста полегата, всъщност ако се слезе в центъра й усещането е абсолютно клаустрофобично, защото не се вижда нищо наоколо освен небето отгоре.
Инсталации
Густав Мецгер през 2007 година слага камъни от разрушения на различни места из града, като всеки ден мястото се избира напълно произволно от компютър. Това е силно символично в град, разрушен 90% от въздушните нападения през войната. Логиката на Мецгер е да няма логика, също както бомбардировките поразяват всичко. Към момента на инсталацията Мецгер е вече много възрастен и живее в Англия, където пристига от Нюрнберг още като дете. Един от най-силните му спомени е как като малък наблюдава синагогата, която изгаря напълно през 1938 година. Камъните се появяват навсякъде из Мюнстер в дните на проекта и единствения начин да се открият е просто да се обикаля безспирно.
През същата 2007 година Марк Уолингер прави в центъра на Мюнстер символично „гето“, което огражда с рибарска корда. Нужно е наистина много голямо внимание, за да се забележи кордата между къщите. През по-голямата част от времето човек върви и не знае дали е „вътре“ или „вън“ от това символично заграждение, което векове наред е било съвсем реално в европейските градове.
В момента в Мюнстер има няколко десетки произведения на изкуството и те променят не само градската среда, а и настроението на минувачите, провокират размисли и разговори, придават на Мюнстер уникалната физиономия на град, който има не само дълго минало, но и красиво бъдеще.
Comments