НА ВТОРО ГЛЕДАНЕ: ЛЯТО И СТИЛ ВЪВ "ВИКИ, КРИСТИНА, БАРСЕЛОНА"

Елена Миланова

Instagram: @byelenamilanova

Не е за вярване, но са минали 12 години от "Вики, Кристина, Барселона" (2008) и тази история за американки, които пътуват из Европа, е достатъчно романтична, за да е привлекателна по всяко време, но лято 2020 е идеално да се гледа пак, защото ще пътуваме повече из филмите, отколкото по света. Така "Вики, Кристина, Барселона" се появи и в моя списък за повторни гледания.

Едно от нещата, които помня от този филм, са онези летни тоалети, които те карат да се огледаш къде си прибрал куфара и гуменките, и да провериш полетите до Барселона.

Докато героинята на Скарлет Йохансон е облечена в нормалната за гардероб с основа от дънки и тениски, то в този на Пенелопе Крус има сатенени нощници и памучни рокли, с които полите й да се веят на знойни вълни. Слънце, шапки, страст и драма, плюс (съжалявам, но не може да не се спомене) онзи разголващ и изобличаващ клишетата хумор на Уди Алън – "Вики, Кристина, Барселона" може да е сниман и онзи ден.

Костюмите във филмите на Уди Алън никога не са случайно подбрани. Тук две американки – Кристина (Скарлет Йохансон) и Вики (Ребека Хол), представят две "американски" лица на посредствеността. И първото нещо, което хваща окото, е, че и двете са красиви, за разлика от дрехите им. В голямата част от филма и двете са облечени безлично, като от бърза разпродажба. Тениски, ризи, дънки, ленени панталони – всички в неутрални цветове. Но това безлично облекло казва повече за героините при второ гледане.

Праволинейната Вики е американка и се облича с дрехи, които покриват тялото й възможно най-много и това е подсъзнателен избор, прикриващ емоционална природа. Като червена подплата под сивите й дрехи. Кристина пък е инфантилна романтичка и се поразголва повече, но никога толкова, че да е наистина интересна и да подчертае някаква индивидуалност. По-късно тя намира нещо като отличителен цвят - жълтия, като най-лесен начин да изрази оптимизъм, лекота и "слънчево настроение".

Трябва да се обърне внимание и на образа на покровителката на двете героини Джуди, изиграна от Патриша Клакрсън. Тя е отражение на нейния статус, придобит в Европа – излъчва консерватизъм и е огледален образ на съпруга си. Нейните ценности и стремежи са подчинени именно на това да изгради аристократизъм и осанка, които не са й вродени по рождение и всичките й усилия са насочени в тази посока. Джуди има лайфстайл, към който Вики се стреми, но същевременно се страхува от него.

12 години след августовската премиера на "Вики, Кристина, Барселона" един образ остава постоянна лятна муза, на която са посветени хиляди бордове в Pinterest – Мария Елена, героинята на Пенелопе Крус. Ярка, гореща, талантлива, неуравновесена, погълната от себе си личност, която е толкова далеч от Вики и Кристина, колкото Европа е отдалечена от Америка.

Нейните тоалети не са резултат от финансови възможности, Мария Елена определено купува всичко в местни магазини за втора употреба. Тя предава артистичната си същност, чрез тези дрехи, възпротивява се на общественото мнение, еманципирана е и търси свобода.

За Мария Елена е много важно светът да не е просто и нормално място и това ярко контрастира със стила на другите вве момичета. Мария Елена носи роклички, подходящи за будоар, на улицата, за да провокира и да подчертае женствеността и чувствеността си. Костюмите й (както и на другите героини) се променят със сюжета като в нейния случай правят пълен кръг – от траурно черно през светли цветове на надежата и розово, отразяващо любовта и отново черно, символизиращо драма и загуба.

И изобщо не е чудно, че с Хавиер Бардем са двойка от тогава...