Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През лятото на 1870 година Моне се разделя със сюжетите на морските пейзажи на сурова природа и рибари, които се борят с морето и тежкия живот. Той прекарва времето на почивка в Трувил с втората си съпруга Камил и сина им Жан. Там, на плажа, рисуват един до друг с приятеля му Буден този нов свят от хора, които си почиват. Тази интерпретация на морето като ваканционна дестинация с широки пясъчни плажове, свеж въздух и крайбрежна архитектура е много нова. И именно Буден окуражава Моне да направи голямата крачка и да излезе навън да рисува. В тази картина има буквално песъчинки, издухани от морския бриз върху платното, попаднали в боята, и това показва, че Моне я е рисувал на открито.
По време на ваканцията Моне рисува четири големи платна – изглед на пристанището и три картини на крайбрежието, осеяно с хотелчета, както и пет по-малки картини на фигури на плажа, от които едната е тази: нарича се „Плажът в Турвил“ и е подписана, т.е е завършена картина. Художникът е показал, каквото е искал – един миг от лятото на 1870 по плажовете, под слънцето в компанията на приятели.
В зората на ваканциите все още няма нито плажни, нито люлеещи се столове, хамаци или пък плажни чадъри – почиващите си носят столове от хотелите и квартирите, и седят така, сякаш са в гостна стая. На картината Моне рисува Камил (вляво), а в дясно вероятно е именно г-жа Буден на фона на морето с ваканционно настроение.
Композицията е много интересна и новаторска – докато Буден рисува далечни планове на модерно облечени хора, разхождащи се по плажа, Моне показва двете жени в едър план, а фигурите им не са специално подредени и са изрязани от рамката, по-скоро като моментна снимка от смартфон. Цветовете са ограничени до тонове на жълто, сиво, синьо и черно. Чертите на лицето и детайлите на роклите изпъкват чрез тези дебели щрихи на четката, а цялата картина е игра на светлина и сенки. Ярката светлина е предадена с тези смели, дебели, бели и блесящи щрихи, а жените създават сянка със слънчобраните си. Камил вероятно има и воал, който предпазва бялата й кожа. Тя е облечена в лятна светла рокля и с шапка с цветя (светлина), и сякаш иска да общува, но г-жа Буден в нейната контрастна черна рокля (сянка) изглежда, че предпочита да си чете вестника. Малка обувчица е закачена на стола, вероятно на Жан, който играе наоколо. В далечината се виждат няколко фигури, палатка и други елементи, просто загатнати с четката. Облаците подсказват, че вероятно е следобед и е хладно, въпреки яркото слънце, а веещото се знаме на пилона, че денят е ветровит.
Картината на пръв поглед е „снимка“ на безгрижната атмосфера на лятната ваканция, но животът на Моне по това време никак не е безгижен. Франция е във война с Прусия, бъдещето е несигурно и г-жа Буден вероятно има право да е така вглъбена в новините. Моне изчаква края на лятото и отплава за Англия, за да не се бие в Париж, като пропуска да си плати сметката в хотела в Трувил. От това лято обаче остава споменът за ваканция с дъх на морски вода, слънце и песъчинки, долитащи с вятъра.
Comments