Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
Надя Кааби-Линке е тунизийка, която живее в Берлин и е свързала творчеството си с темите за интеграцията, имигрантската идентичност, културните и социалните ни възприятия на фона на социалния и политически контекст.
На триеналето в Брюж представя една семпла, но много въздействаща творба, наречена „Вътрешен кръг“, която аз на пръв поглед дори не забелязах. Но при второто прелистване видях, че на тази голяма пейка (която иначе е незаета) няма къде да се седне. Пейките, оформени в кръг (каква по-дружелюбна социална форма) са чистички, лъскави и поставени на шарена сянка в центъра на Брюж. Примамват човек да седне, да се отпусне, да си поговори с хората, да почете или дори само да усети топлото слънце върху кожата си, но не може. Безброй много тънки шипове, като тези, които хората поставят по первазите, за да не би случайно гълъб да кацне на тях или недай си Боже да им изцапа балкона, пречат – този път са за хората.
Метафората не е толкова сложна за разгадаване, това е препратка към широкоизвестна тайна на Брюж (а и на цяла Европа) – всъщност тук никой нов и чужд не е добре дошъл. Приемането е просто усмихната фасада, но реално "няма къде да се седне".
За „Вътрешен кръг“ Надя Кааби-Линке черпи вдъховение като се разхожда и изследва центъра на Брюж, плочите върху сградите, където се помещават всевъзможни клубове и асоциации за предварително селектирани хора, които често използват именно кръга като символ, за да очертаят границата на гостоприемството им.
Точно там, на площада, пред очите на всички стои творбата на Надя Кааби-Линке. И като всички други артисти в Брюж и тя посочва към съдържанието, към това, което обикновено се крие вътре, в центъра – в този случай към нищото.
Аз смятам, че тази творба трябва от Брюж да се премести пред централата на ЕС. Пред знамената на страните членки би стояла страхотно!
Commenti