Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Тази трилогия, няма защо да се лъжем, не е нито най-великата книга с продължение в историята, нито най-забележителния филм, включително във филмографията на самия Лука Гуаданино. Обаче в историята на Елио и Оливър има нещо пленително, което оставя спомена и емоциите да живеят в нас по-дълго отколкото други, вероятно по-смислени или по-вълнуващи истории. Поне за мен е така и това си остават едни от най-приятните ми литературни и кино преживявания.
На първо място това е вълнението от една щастлива любов и тя се случва на най-прекрасното възможно място.
Няма спор, че примерите за щастливи гей любови, в които няма семейни скандали, недомлъвки и криене не са масови, особено в изкуството. Като прибавим към това слънчевото лято на Италия и една феноменална къща с градина, които Лука лично е намерил и обзавел до последния детайл, всичко прилича на някакъв филмов сън. И на второ, а може би все пак на първо място са актьорите и особено Тимъти Шаламе, който просто не може да е по-очарователен и Арми Хамър с достатъчна доза американска непохватност като негов контрапункт.
Всички второстепенни персонажи също са отлично подбрани и това придава на филмовата история плътност и дълбочина, които честно казано липсват в книгата.
Да, това е един от онези примери, в които филмът е доста различен от книгата и в някои отношения – по-добър.
Романът е съставен изцяло от вътрешния монолог на Елио- едно умно, много умно и начетено момче, което тепърва открива света във всичките му измерения, включително най-интимните. В романа родителите на Елио имат точно тази роля, която принципно играят родителите на всички 17-годишни по света – хората, които дават джобни и храна, понякога и съвет, но изобщо не могат да разберат какво се случва в главата на сина им и защо. Не им се дава и тази възможност. Очарователните родители на Елио и тяхната близост с него, както и помежду им, са добавени във филма и впрочем са прекрасно допълнение към историята.
Книгата се върти в кръг, в центъра на който е Оливър, който е нещо като призрак в къщата – неговият любовен живот в селото е много по-активен отколкото във филма, а Елио се измъчва от догадки, хипотези и се люшка между омраза и любов, категорични колкото са само в тази възраст. В този аспект книгата е отлична, тя абсолютно достоверно пресъздава тези емоции, на които само няколко години по-късно вече гледаме с насмешка, но когато ни връхлитат това е най-разбиващото чувство на света.
Втората книга Find me („Намери ме“), все още непреведена на български, е всъщност продължение на филма.
Естествено, авторът не я е анонсирал като такава, но е абсолютно ясно, че след като екранизацията го направи световно известен, той изведнъж е установил, че героите му могат да имат бъдеще. И така, във втората част се появява бащата на Елио, който пътува към Рим, за да се срещне със сина си и по пътя се заговаря с очарователната млада жена, която пътува с него в купето. Самуел, бащата, живее сам и е много близък със сина си – детайл, който помним от филма, разбира се. Младата жена отива на гости на баща си, който има рожден ден и импровизирано кани професора на гости, за да заведе на семейния празник поне един гост. Тази среща във влака се оказва съдбовна и Самуел и Миранда не се разделят повече. Решението им е моментално, може би в много отношения прибързано, но се оказва единствено правилното решение в живота им.
Втората част на книгата е за Елио, който е концертиращ пианист и живее сам, докато не се запознава с много богат и много по-възрастен от него французин. Едва в тази втора книга се споменава непрекъснато колко е красив Елио, което в първата книга липсва напълно, но тук е директна препратка към Тимъти, няма съмнение. Елио и възрастният му приятел дълго и на моменти мъчително изграждат доверие помежду си, разделяни от много разумни причини и очевидно действат като пълна противоположност на двойката в първата част. В случая отлагането на решението с дни, седмици и месеци е абсолютно излишно и измъчва и двамата. И, разбира се, третата част е за Оливър, гостуващ професор в университет, с комфортен и напълно кух брак, влюбен в чужд мъж и в чужда жена, осъзнаващ все повече, че никога в живота си се е направил нито един правилен избор.
Всъщност любовта в крайна сметка винаги е това – един избор.
Някои са готови да го направят веднага, други се колебаят и премислят, а трети просто отхвърлят възможността да разрешат ирационалното да ръководи живота им и подреждат съдбата си изцяло прагматично. Андре Асиман разказва и за трите сценария и накрая извежда в епилога на книгата и последствията от трите. Нямам търпение да видя какъв филм ще се получи от всичко това.
Comments