Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През април 1928 година на корицата на Vogue се появява тази илюстрация на Жорж Лепап, в която е лесно да се разпознае елегантна жена с много дълъг шал, който изписва заглавието на списанието. В тази красива илюстрация не би имало нищо нередно, ако броени месеци по-рано, на 14 септември 1927 година, легендарната балерина Айседора Дънкан умира, след като дългият й шал се заплита в колелата на автомобила, в който тя се вози.
Легендата гласи, че последните й думи са: „Сбогом, приятели, аз потеглям към славата!“.
Айседора е във всякакъв смисъл необикновена жена, която променя света на балета. Нейните врагове говорят, че тя няма подходящо класическо образование, че фигурата, а и възрастта й, са неподходящи за балет. Без да се вслушва в подобни коментари, Айседора танцува по целия свят – боса, свободна, волна и с широки, свободни дрехи. Такива тя носи и в свободното си време и слага край на тиранията на корсета – за себе си и за всички жени, които й подражават. Освен това нейните танци слагат началото на модерния балет такъв, какъвто съществува и до днес.
Шаловете са едни от любимите й аксесоари. Фаталният шал тя получава като подарък от приятелката си Мери Дести. Шалът е широк метър и половина и дълъг два метра, с нарисувана огромна птица, цветя и йероглифи. Айседора го носи често и се твърди, че казва: „Никога няма да се разделя с него“. Така се случва и в действителност.
След смъртта на Айседора Дънкан вещите й са разпродадени на търг, а въпросният шал е разрязан на малки парченца и те също са продадени.
Едно от тях е в Националната библиотека на Франция и до днес.Не е ясно дали Vogue с тази илюстрация отдават почит на Айседора или просто показват един моден аксесоар. Надяваме се да е първото – тя със сигурност го заслужава.
Comments