Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Шегата е, че покрай Brexit решението кой да остане и кой да си тръгне от Великобритания може да се вземе според това дали човекът познава картината на Джон Констабъл „Каруца за сено“. Ако не, мястото му не е на острова. Тази картина е едно от най-големите клишета в историята на изкуството – репродукциите й са е абсолютно навсякъде из Великобритания – от кичозни чинийки до тапети за стена и пъзели. Вероятно всяка баба в Англия има поне салфетка с картината, така че хората остават учудени, че е толкова голяма на живо (ширината й е почти два метра) в Националната галерия в Лондон.
Картината „Каруца със сено“ е представена в Кралската академия през 1821 година под името „Пейзаж: наобяд“. В началото никой не я забелязва, защото има изложени толкова много картини и толкова нагъсто от пода до тавана, че няма и шанс някой да й обърне внимание. Но Констабъл така или иначе не е артист, който очаква публиката на своя страна и от млад е свикнал с разочарованията. Първо, произходът му не е никак артистичен – роден е в Съфoлк, син на собственик на мелница (на картината се вижда част от нея вдясно). После чичо му се съгласява да финансира художественото му образование, но изтегля подкрепата си, когато вижда картина, за която казва, че изглежда така, сякаш художникът е умрял и не я е довършил. Цял живот го спонсорират богати приятели, за да може да рисува, но не успява да си изгради личен бранд като Търнър и да стане звезда – все е в сянката му като предопределения втори. Констабъл много пъти кандидатства за членство в Кралската академия без успех – винаги гласуват за някой познат на Търнър (който е приет още като тийнейджър). И дори наскоро, когато англичаните гласуват за най-обичаната британска картина, пак го изпреварва Търнър с една даже по-подходяща за поднос за чай картина – The Fighting Temeraire, представяща последния рейс на кораба „Смели“. Защо тогава „Каруца със сено“ е английска национална икона? Какво е видял Моне в нея, че я е съзерцавал дълго? Причината е, че това е картина, която съчетава носталгията, спомените и чувствата от детството с действително съществуващо място, което е изобразено с абсолютна точност по характерен за Констабъл начин с едри, „недовършени“ и „недодялани“ щтрихи. Картината е нарисувана във време, в което се цени много класиката: всичко трябва да е с фин завършек, подредено и напудрено и по възможност да присъстват древни руини, статуи на римски богове и амурчета тук и там. Констабъл не вижда такъв фин завършек пред очите си, не дарява пейзажа с неща, които не притежава, затова неговите дървета имат груби, дебели клони, защото те действително са такива. Облаците са толкова детайлно и вещо нарисувани, след толкова дни и седмици наблюдения, че Констабъл се смята за най-големият майстор в рисуването на облаци изобщо.
„Каруца за сено“ е нарисувана в дома му в Хампстед в Лондон. Това е спомен от щастливото му детство на безгрижие и игри. Пейзажът е възстановен до най-малките подробности, благодарение на много скици и рисунки, които е правил от това място 15-20 години по-рано, когато решава да нарисува картината. Тази точка в Сълфок днес е туристическа забележителност подобно градините на Моне в Живерни, и хората се стичат, за да видят този изглед и да ахнат: „Точно като на картината!“. Картината оставя чувство за детайлност във всяко листо на дървото, но всъщност това не е така – рисува ги като петна различни нюанси зелено с дебела четка и голям замах, почти импресионистично. Изглежда детайлна, но всъщност е брилянта импровизация. За толкова много нюанси зелено използва техника с подлагане на един нюанс зелено, върху който нанася синьозелени и и жълтозелени щрихи. В светлината Констабъл е ученик на Рубенс и Томас Гейнсбъро. В центъра на картината са чифт коне, теглещи кола за сено през реката. В далеченината вляво е къщата на Уили Лот, която е нарисувана и на други картини на Констабъл. Вдясно е мелницата, а реката е граница между Съфолк и пейзажа на Есекс. Когато Моне (придружен от Писаро) посещава галерията, иска специално да види тази картина. Моне твърди че не е впечатлен, но вероятно, за да може да научи нещо на спокойствие. Има връзка между Констабъл и импресионизма и всъщност, когато картината е изложена в Кралската академия, може да не е забелязана от всички, но е забелязана от когото трябва – Жерико, големият френски художник на романтизма. Благодарение на него после Констабъл е поканен на френския Салон на изкуствата и излага картината през 1824 година. Там я вижда Делакроа и също не издава нищо особено като реакция, но веднага след това се прибира в студиото си и започва да рисува всичките си картини наново, заемайки техниката на полагане на цветовете от Констабъл. А Деклароа е обожаван от импресионистите. Така че „Каруца за сено“ има и роля в това как се развива модерното изкуство в Европа.
И все пак Констабъл не е модерен – той е идиличен и показва един романтичен и мил образ на Англия, много носталгичен. Докато всичко наоколо в Лондон кипи и се индустриализира, а и селяните определено не живеят безгрижен живот, Констабъл избира да игнорира всичко това и да рисува това, което вижда пред очите си, но само, ако му напомня за миналото. Консервативен англичанин, но в същото време радикален като артист, изглежда, че Констабъл се харесва еднакво и на тези "За" и на тези "Против" Brexit. Стига, разбира се, да са истински англичани.
Comments