Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
"Пътникът" от Йеронимус Бош, 1500- 1510 г.
Йеронимус Бош рисува тази картина към края на живота си, вероятно около 1510 година. Нарича се „Пътникът“ и първоначално вероятно е била правоъгълна, но през XVIII век някой я е изрязал кръгла, за да я побере в осмоъгълна рамка. Смята се и, че е била част от диптих или триптих.
Подобно на повечето картини на Йеронимус Бош и тази е нещо като мозъчна игра, изградена върху символи и подсказки, които е почти невъзможно да се разгдаят. Можем да видим само повърхността. Но и това не е малко.
На пръв поглед се вижда мъж със скъсани дрехи, който върви по път. Той държи тояга, което означава, че ще върви дълго по труден път, но и нещо повече – вече е изминал дълъг път, защото има скъсани панталони, изхабени обувки (различни при това!), рана на крака, която е превързана. Сякаш е минал много, преодолял е много. На гърба си има кутия за багаж, голяма лъжица, кожа на животно, което вероятно в някакъв момент ще размени за храна. Вижда се и нож, прикрепен за колана и малка кесия с пари. В шапката му има и парче конец и игла, за да кърпи дрехите си.
Всичко във вида му говори за готовност и осъзнатост, освен едно – обърнал се е назад.
Пътникът гледа назад и сякаш се съмнява и си задава въпроса дали е постъпил правилно. Очите му са тъжни (може би, защото си дава сметка какво е оставил или защото осъзнава колко мизерен е света). Подивяло куче с каишка от шипове се зъби лошо и препречва пътя му назад.
Зад него е миналото и в него няма нищо добро. Мръсотия, разврат, алчност. Вижте мизерната механа със счупените прозорци и пробит покрив, мръсното пране, което виси, тези двамата, които вероятно прелюбодействат на вратата, а на прозореца на механата е и сплетницата. Един деградирал тип се облекчава отстрани пред погледа на всички, а единственото хубаво нещо (птичката) е в клетка.
Но каквото и да е то, винаги е трудно да напуснеш миналото, познатото. Оттук и объркването в лицето на пътника – иска се кураж, смелост и мъдрост, за да извърви пътя до новото, хубавото. Може би вече се е опитвал, защото раната и превръзката са точно на място, където би могъл да е ухапан от куче. Но пред него е духовното, красивото, чистото. Все елементи на вечния мир. Любимата сова, символът на мъдростта, която се намира често в картините на Бош, е и тук, точно над пътника, виждате ли – напътства го да се придържа към решението и да продължи напред.
Но пътят от ежедневното, бруталното и тежкото към духовното, светлината и чистотата не е лесен. Никой не му го е обещавал, има какво да преодолее – трябва да отвори затворена порта, да премине покрай голям вол, да прогони сврака. Но красивият пейзаж е пред него като символ на щастливия живот. Или Рая.
Едно предположение е свързано именно с това, че Бош рисува „Пътникът“ към края на живота си и това може би е някаква негова финална рекапитулация за живота.
Другото име на тази картина е „Блудният син“, което препраща към библейската история на пътешественика, който се прибира в родната си къща при баща му и майка му, които го очакват, независимо от всичко. Аз лично не виждам връзка между този пътник и историята на блудния син.
Интересно е, че почти същия образ Бош е нарисувал върху триптиха „Кола със сено“. Човекът се вижда, когато крилата на триптиха са затворени.
Но това е друга мозъчна игра.
Comments