Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Новият национален музей на Норвегия е най-големият на Скандинавския полуостров и е дом на толкова много колекции, артефакти и предмети, че е трудно да се определи точно каква е основната му мисия или идея. Ако трябва да се каже с една дума, то тя би била „изобилие“ – това описва доста точно както разточително построената сграда – в рамките на типично скандинавския минимализъм са използвани най-скъпите възможни материали и последни разработки за устойчивост – така и изобилието на експонати, покриващи всички исторически и естетически епохи и посоки.
Експозициите на музея са разположени в 90 зали, съдържащи около 6 500 обекта от художествената галерия на Норвегия, музея по приложно изкуство и дизайн, както и образци от норвежките занаяти и изкуство от цял свят – всичко това преди се намираше в няколко по-малки музея из целия град. За отбелязване е, че за толкова огромен музей залите са подредени последователно и се обикалят лесно – това често е проблем за мен в старите музеи, разположени в разни приспособени за целта дворци със стаи като лабиринт. Освен това музеят в Осло разказва от зала в зала историята на света и посетителите плавно преминават от едно време в друго с помощта на красиви предмети и музика.
Музиката е едно от особено отличителните неща в музея – още един елемент на изобилието от впечатления. В някои зали музикалният фон е съответен на епохата или религията – където това е възможно – на други места е просто приятна мелодия, но усещането е особено, защото не е типично за музей и със сигурност променя цялостното усещане по много приятен начин.
На първия етаж се намират колекциите с дрехи на две норвежки кралици – Мод, която е баба на сегашния крал, една от модните икони на Европа в началото на миналия век и кралица Соня – сегашната кралица. Моето лично мнение е, че модата трябва точно по този начин да се представя като неразделна част от еволюцията на добрия вкус и красотата. Предхождащите зали показват различни произведения на приложното изкуство, сред които безспорно най-невероятни са гоблените и килимите за стени. Изкуството да се тъче текстил за стена е типично северно и е странно да се види как в текстила от преди векове се различават семплите десени и мотиви, които днес наричаме „скандинавски дизайн“ и свързваме с Икеа.
Третият елемент на изобилието в националния музей са миризмите. И ако музиката не е чак толкова невероятен съпътстващ елемент, то миризми като част от музейна експозиция не съм виждала никога. Във всяка зала на музея има скамейка и към нея малка масичка, която се нарича „образователен център“ и в много от залите този център предлага няколко флакона с миризми. При това става въпрос именно за миризми, не за аромати, а за различни асоциативни миризми с изложените в залата обекти или картини.
Едно посещение до тук ми стигна за един етаж. Не е малко, като се вземе предвид разнообразието от изразни средства, включени в експозицията. Разбира се има аудио гайд, който всеки може да свали на телефона си, включително версия за деца, за незрящи или за глухи посетители. Има кафенета, просторна тераса и големи празни пространства, които дават малко място за отдих от изобилието на новия музей.
Впечатляващо – това е предостатъчно в свят, в който вече нищо не може да ни изненада.
