Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Добрият театър всичко може добре. Днес съвсем спонтанно реших да гледам комедията „Нашите жени“ в театър 199 и любимият ми театър не ме разочарова – забавлявах се без да се налага да правя никакви компромиси с текста, актьорската игра или смисъла на видяното.
„Нашите жени“ е образцово смешно представление. На пръв поглед историята не е нищо особено – трима стари приятели, двама лекари, един фризьор, се събират от много години по мъжки, за да играят карти и да споделят клюки и проблеми. Още първата сцена на представлението е забележителна – Макс (Константин Икономов) и Пол (Георги Спасов) са облечени с такова френско разточителство, че само костюмите им предизвикват усмивка. Двамата чакат Симон (Деян Ангелов) и той допълва тази пъстра група. Тримата актьори са превъзходни, като Константин Икономов е толкова емоционален и забавен, че напомня на големите френски комици от филмите. И ако той е нещо като Луи дьо Фюнес, непрестанно в движение и с ужасно смешни реакции, то Георги Спасов е като Бурвил, абсолютно невъзмутим и от това още по-смешен. На техния фон Деян Ангелов не успява да се впише съвсем и на моменти е леко в дисонанс, но не защото не се справя, а просто партньорите му са наистина отлични.
Симон е в сериозен конфликт с жена си и семейните проблеми рискуват да прераснат в криза за цялата група, като за тези улегнали господа на средна възраст кризите са нещо непривично и ги провокират към откровения и реакции, от които отдавна са отвикнали. Нищо сериозно няма – и точно това е най-смешното, всички малки неща, които са толкова познати и никога няма да развалят приятелството, дори ако в пристъп на искреност се чуе някоя и друга горчива истина.
Режисьор е Атанас Атанасов и това не е първото негово забавно и умно представление, което гледам и което потвърждава, че интелигентността и класата на режисьора и актьорите са абсолютни условия за добрия театър.
Моментално оправящо настроението представление, при това с чудесен текст и отлични актьори. Наистина не се сещам може ли да си пожелае човек нещо по-хубаво в един рано смрачаващ се делничен ден.
Comments