Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Belnord се казва сградата, позната като Arconia от сериала „Само убийства в сградата“ (Only Murders in the Building). В него малка групичка от трима (Стийв Мартин, Мартин Шорт и Селена Гомез), подкрепени от други големи звезди като Шърли Маклейн и Ейми Шумър, разказват вече втори сезон старомодни истории на тема „Кой е убиецът?“ в по-модерен контекст.
В старата нюйоркска кооперация Аркония се случва убийство, а тримата герои, поначало фенове на модерните подкасти с истински криминални истории, решават да разследват престъплението и да разкажат за него в собствен подкаст Only Murders in the Building, който ще се занимава единствено с убийствата, които се случват в тази сграда.
В хода на разследването разбираме повече за тях, за съседите, но и за самата кооперация. И то каква кооперация – огромна и със сложен план от началото на века, с коридори, забравени със смъртта на архитекта, с тайни асаньори с позлатени дръжки арт деко, с гардероби, водещи в ниши между стените и достатъчно акустика всички тези съседи да знаят подробности за другите от най-интимен характер.
Така, както често се случва във филмите със сцена Ню Йорк, градът и по-точно сградата, се превръща в главен герой на действието.
Но коя е Аркония?
Аркония е измислено име, но сградата не е декор. Това е една от най-големите жилищни кооперации в Манхатън (покрива цял парцел на Западна 86-та улица и Бродуей) и се казва Belnord.
Когато я завършват през 1909 година, архитектът се хвали, че това е най-голямата жилищна сграда в Америка, а може би и в света. Вестниците също се надпреварват в описанията, a особено впечатляваща екстра е, че вътрешният двор е най-големият в Манхатън – два декара открито пространство с градина и поляна за игра на десетки деца с голям мраморен фонтан на много нива в центъра.
Апартаментите, 175 на брой, са различни по площ и се простират от улицата до вътрешния двор с интериори в стил „Луи XVI” с бледо боядисани ламперии и цветни копринени тапети по стените. Разбира се всички апартаменти са оборудвани с последните новости при бялата техника на 1909 година като например хладилници с машини за лед към тях, така че никога повече да не се налага на обитателите да викат доставчик на лед. Всеки апартамент има и частна пералня под покрива на сградата с вана, дъска за гладене и въже за простиране – за удобство на прислужницата.
Белнорд е един малък град, в който живеят около 1500 души. През годините наематели са забележителни личности като Мерилин Монро, Лий Страсбърг, Уолтър Матау, както и поне половин дузина нобелови лауреати като Айзък Сингър, който обича да се разхожда в двора с костюм от три части. През 70-те обаче от старата слава на сградата няма останало почти нищо. Руши се буквално всичко. Когато не тече покривът, текат водопроводните тръби, а от богатата декорация от варовик по фасадата не е останало много. Понякога дори се срутват тавани, а през 1980 година Ню Йорк Таймс излиза със статия за сталактитите, които превземат мазетата на Белнорд. Никой вече не играе в двора, който е запусната джунлга, а фонтанът отдавна не работи.
Всичко по вина на собственичката на сградата Лилиан Серил, която вероятно държи първенството за най-лошия наемодател на Ню Йорк и предпочита да се съди с всички, отколкото да реши и най-елементарни битови проблеми. Проклетата жена дори принуждава наемателите да си купуват собствени хладилници и да ги пренасят лично до апартаментите, защото не позволява наличните уреди да се ремонтират.
През 1978 година чашата прелива и жителите на Белнорд, които плащат само по няколкостотин долара месечен наем, се вдигат на бунт и започват най-дългата стачка за наеми в историята на града. 16 години продължава тази битка, сравнявана с обсадата на Бейрут, която е толкова оспорвана, че съдията накрая вдига ръце и обявява, че двете страни се заслужават една друга!
Драмата частично приключва през 1994 година, когато г-жа Серил най-после продава сградата на инвеститор срещу 15 милиона и условие да запази за себе си своя апартамент от 300 кв.м срещу 450 долара на месец, които плаща до смъртта си.
Ремонтът и реконструкцията на сградата струват сто милиона, а Белнорд се превръща в жилищна кооперация за богати като някои апартаменти се отдават под наем за 45 хиляди долара на месец.
Това обаче означава да се изведат повечето наематели от сградата и новият собственик г-н Барнет сключва споразумения с всеки поотделно. Така например на равин и семейството му, които обитават 400 кв.м срещу 275 долара, им купуват къща в предградията на Ню Джързи. Има и обитателка на пентхаус, която жадува за пустинята, и й купува къща с басейн в Лас Вегас.
Други обитатели обаче не искат да се разделят с ниските си наеми, но се съгласяват да се преместят от 11-стайните си апартаменти в по-малки. В един момент г-н Барнет дори се шегува, че фонтанът, който е съживил срещу огромни разходи, явно е фонтанът на младостта, защото никой никога не умира в Белнорд!
С тази дълголетност на старите наематели не е чудно, че г-н Барнет изпитва сериозни затруднения от всевъзможен финансов и административен характер, така че след 2015 година в кооперацията нахлува нова група инвеститори, които превръщат старите нюйорски кухни в шоуруми на италианския дизайн, облицовани в мрамор, а процесът по превръщането на сградата в следващо ниво лукс за богати се описва като „третиране с ботокс от много висок клас“.
Цените на обикновените апартаменти са между 3,6 и 11 милина долара, въпреки че някои наематели купуват апартаментите си с големи отстъпки. Сега Белнорд отново е във фокуса на вниманието, благодарение на сериала. Джон Хофман, който създава шоуто със Стив Мартин, е възхитен от успеха на неговата продукция.
Героите „обитават“ декори, но в сградата има апартаменти, не от ботоксовите, а от другите, които все още носят магията на старата кооперация, която виждаме и на екрана.
Г-жа Деби Маркс например, учителка по латински, пуска посетители в неремонтирантирания си класически апартамент с криволичещи облицовани с книги коридори, които са като капсула на времето от 1959, когато родителите й обоист и балерина се нанасят в Белнорд.
Тя си спомня как е израснала в сградата, как е играла хандбал в двора (забранено от г-жа Серил), как се промъква през решетките на оградата до забранената градина, превзема служебния асансьор и пуска водни бомбички заедно с другите деца от бандата, където членува и дъщерята на Ултър Матаоу Джени.
„Когато се нанесохме, имаше усещането за източноевропейски shtetl (малък град)“, споделя Питър Крулевич, инвеститор в недвижими имоти пред Ню Йорк Таймс. Той пристига преди 35 години със съпругата си Дебора, пенсиониран изпълнителен директор на Estee Lauder: „Имаше ги тези прекрасни застаряващи левичари, които бяха там от години – и се бориха с г-жа Серил от години.“
В много случаи тези наематели имат наследствени права за своите деца и така, въпреки наплива от купувачи на апртаменти. Белнорд си остава очарователен град, въпреки че едва-едва има население, което да е по-разнообразно в културно отношение от монолитната богата класа на новопристигащите купувачи на апратаменти „ботокс“, превземащи центъра на София. Пардон, Манхатън.
Comments